Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2022 00:21 - Страници на покаяние - Ден пети
Автор: pravoslavna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 58 Коментари: 0 Гласове:
0



 imageimage

ДЕН ПЕТИ

  

Слово от Светителя Теофан Затворник

 

Докато размислях какво да ви кажа в заключение на нашите беседи за пътя към спасението, спомних си за едно сказание, което прочетох в един от древните отечници. То е много близко до онова, за което сме говорили, и считам, че не е излишно да ви го предам днес така, в както си го представям в съзнанието си.

Един старец, който живеел в уединение в пустинята, изпаднал в униние и буря от помисли започнала да смущава душата му, като му внушавала съмнението дали върви по правилния път и дали има надежда трудовете му да се увенчаят най-накрая с успех. Старецът седял, склонил глава. Сърцето му го боляло, но от очите му не потичали сълзи. Измъчвала го суха скръб. Докато се съсипвал така от скръб, застанал пред него Ангел Господен и му казал: „Какво се смущаваш и защо приемаш помисли в сърцето си? Ти не си първият и не си последният, който върви по този път. Мнозина вече са го изминали, мнозина вървят сега – и мнозина по него ще стигнат до светлите райски обители. Ела, аз ще ти покажа различните пътища, по които вървят синовете човешки, а също и това – до къде водят тези пътища. Гледай – и се вразумявай!”

Като се подчинил на повика на Ангела, старецът станал и тръгнал; но едва направил няколко крачки напред, почувствал се вън от себе си и потънал в съзерцание на дивното видение, което се открило пред мислените му очи. Той видял от лявата си страна гъст мрак, като непроницаема стена, сред който се чували шум, тревога и смут.  Като се вгледал по-внимателно в мрака, видял широка река, по която вълните се движели назад и напред, надясно и наляво, и някой всеки път, когато пред очите му се мяркала вълна, сякаш ясно произнасял в ушите на стареца: „Това е вълната на неверието, безгрижието, хладността; тази е на немилосърдието, разврата, подкупността; тази – на доволството, забавлението, завистта, раздора; а тази – на пиянството, нечистотата, леността, съпружеската невярност”, и прочее, и прочее, –  и всяка вълна преобръщала под себе си пред очите му неизброимо множество хора, като ги повдигала от реката и отново ги потапяла в нейните дълбини. С ужас старецът възкликнал: „Господи! Нима всички те ще погинат и няма надежда за спасението им?” Ангелът му казал: „Гледай по-нататтък и ще видиш Божията милост и правда!”

Старецът погледнал още веднъж към реката и я видял по цялата широчина и дължина, покрита с малки ладии, в които седели светли юноши с всякакъв вид средства за спасение на потъващите. Те призовавали всички към себе си и на едни подавали ръце, на други спускали дълги пръти и дъски, на трети хвърляли въжета, а понякога потапяли дълбоко във водата канджи* (*канджа – прът с метална кука накрая – бел.ред.) и куки – дали няма някой да се хване и за тях? И какво? Съвсем рядко някой откликвал на призивите им и още по-малко били онези, които се възползвали, както следва, от подаваните им средства на спасението. Най-голямата част с пренебрежение ги отхвърляли и с някаква дива наслада се потапяли в реката, от която лъхало на дим, смрад и изгоряло. Старецът отправил поглед в далечината на реката и на края видял бездна, в която тя се вливала. Множество юноши стремително плавали натам и насам, при самия край на бездната, като със загриженост оказвали помощ на всекиго; но независимо от това, всяка минута, във всяка точка на реката, хиляди хора заедно с реката потъвали в бездната, откъдето се чували само отчаяни стонове и скърцане със зъби. Старецът закрил лицето си и заридал. И чул глас от небето: „Горчиво е, но кой е виновен? Кажи какво още бих могъл да направя за спасението им, което да не съм направил? Но те с ожесточение отхвърлят всяка оказвана им помощ. Те ще Ме отхвърлят, ако им се притека на помощ в най-безутешните места на техните страдания.”

Като се поуспокоил малко, старецът обърнал погледа си на дясната страна, към светлия изток, и бил утешен с радостно видение. Онези, които се вслушвали в зова на светлите юноши, подавали им ръце или се хващали за някакво спасително оръдие, били извличани от тях на десния бряг. Тук ги посрещали други лица, въвеждали ги в неголеми стройни здания, разсеяни в голямо количество по цялото продължение на брега, където ги измивали с чиста вода, обличали ги с чисти дрехи, препасвали ги, обували ги, давали им тояга и, след като ги подкрепяли с храна, ги изпращали на път – далече на изток, като им заповядвали да не се обръщат назад, да вървят без да спират, внимателно да гледат под краката си и да не подминат нито едно подобно здание без да влязат в него и, подобно на всички, които се спират там, да се подкрепят там с храна и съвет от онези, на чиято грижа са поверени тези здания.

Старецът прокарал поглед по брега и видял, че по цялото му продължение се готвят за път тези избавени. Върху лицето на всички личали радост и въодушевление. Виждало се, че всички те чувствали особена лекота и сила и с някаква неудържимост тръгвали на път, началото на който било осеяно с цветя.

След това старецът отправил поглед далече на изток и ето какво се открило пред него! – Приятната ливада завършвала недалече от брега; по-нататтък започвали планините, които се разпростирали с хребетите си в различни посоки. Разпростирали се, като се издигали все по-високо и по-високо, пресичани от пропасти – ту голи и скалисти, ту покрити с гъсталаци и гори. Навсякъде по тях се виждали пътници – труженици. Един се катерел по стръмнината, друг седял морен или стоял в размисъл, трети се борел с някой звяр или змия; един вървял направо на изток, друг – по-заобиколно, а трети пресичал напречно пътя на другите; но всички били в труд и пот, в борба и нарежение на душевните и телесните сили. Рядко се случвало пътникът да вижда постоянно пътя; често пътят съвсем се изгубвал или се разпръсвал в различни посоки; някъде потъвал в мъгла и мрак; на друго място го пресичала пропаст или отвесна скала; а по-нататък го преграждали зверове от дъбравата или отровни влечуги от планинските клисури. Но ето кое било чудното. Навсякъде из планините били разпръснати красиви здания, подобни на онези, в които били приемани за първи път спасените от водата. Щом пътникът се отбивал/влизал в тях, както му било заповядано в началото, то колкото и да бил изморен преди това, излизал оттам бодър и изпълнен със сили. Тогава зверовете и влечугите не можели да понесат погледа му и бягали от него; никакви пречки не го спирали задълго; и той леко и бързо намирал изгубилия се по някакъв начин път по напътствията, които получавал в тези здания. Всеки път, когато някой преодолявал поредното препятствие или побеждавал врага, ставал по-силен, по-висок и снажен; колкото по-високо се изкачвал някой, толкова по-хубав и по-светъл ставал. Към върха на планината местността отново ставала гладка и осеяна с цветя; но достигналите там скоро влизали в светъл облак или мъгла, откъдето вече не се показвали.

Старецът подигнал поглед по-високо от този облак и зад него или зад планината видял чудна, с неописана красота светлина, от която достигало до него сладостно пение: „Свят, Свят, Свят Господ Саваот!” Старецът в умиление паднал на земята и над него ясно се разнесли Господните думи/слова: така тичайте, за да постигнете целта (1 Кор. 9:24).

Като се изправил отново, старецът видял, че от различни високи места в планината не малък брой пътници, от различни посоки, стремително тичали отново към реката, ту мълчаливо, ту с викове и хулни обидни думи. Към всеки от тях – и отгоре, и от страни – бил отправян призив: „Спри се, спри!” Но, преследвани от някакви дребни на ръст етиопци, те не чували предупреждението и отново се потапяли в смрадната река. Тогава старецът в изумление извикал: „Господи! Какво е това?” И чул отговор: „Плодът на самочинието и непокорността на установения от Бога ред!” С това видението свършило.

Ангелът, който го показал на стареца, го попитал накрая: „Утешен ли си?” И старецът му се поклонил до земята.

Мисля, братя, че не е необходимо да ви говоря много за изтълкуването на това видение. Реката е светът; потопените в нея хора са живеещите според духа на света, в страсти, пороци и грехове; светлите юноши в ладиите са Ангелите и въобще призоваващата към спасение благодат; бездната, в която пропадала реката с хората, е погибелта; красивото здание на десния бряг е Църквата, където чрез тайнствата на покаянието или кръщението обърналите се грешници се умиват от греховете, обличат се в одеждата на оправданието, препасват се със сила от Небето и се поставят на пътя на спасението; изкачването на планината с различни трудности са различните трудове при очистване на сърцето от страстите; зверовете и влечугите са враговете на спасението; гладката към върха местност е умиротворението на сърцето; светлият облак, скриващ пътниците, е упокояващата смърт; светлината зад планината е блаженият рай; зданията, разпръснате из планината, са Божиите храмове. Който влиза в тези здания по пътя си, тоест приема тайнствата и участва в свещенодействията и моленията на Църквата, ползва се от съветите и ръководството на пастирите, той леко преодолява всички препятствия и скоро достига до съвършенството. А който самочинно ги отхвърля и не се подчинява на напътствията и съветите на пастирите, той скоро пада и духът на света отново го увлича.

Да добавим към това някакво увещание, считам за излишно. Само ви умолявам, братя, спасявайте се от този лукав век! Амин.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pravoslavna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 57263
Постинги: 71
Коментари: 9
Гласове: 91
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728