Един старец разказа следното. Имало една девица на преклонна възраст, много преуспяла в страх Божий. Попитах я какво я е привело към монашески живот. Тя, прекъсвайки думите с въздишки, ми отговори: “Родителите ми, многоуважаеми мъжо, починаха още когато бях дете. Баща ми беше скромен, с тих нрав, но слаб и болнав по тяло: той беше толкова погълнат от грижата за своето спасение, че рядко някой от жителите на селото го виждаше. Ако някога се чувстваше по-здрав, донасяше у дома плода на своя труд, но по-голямата част от времето прекарваше в пост и страдания. Беше толкова мълчалив, че които не го познаваха, можеха да го сметнат за ням. Майка ми, обратно, водеше разсеян и толкова развратен живот, че в цялата страна нямаше подобна на нея жена. Тя беше толкова словоохотлива, че цялото ѝ същество сякаш беше език. Непрестанно се караше с всички, прекарваше времето си в пиянство с най-невъздържани мъже. Разпиля всичко, което принадлежеше на дома, значителното имущество не задоволяваше нуждите ни, а баща ни ѝ беше предал цялата грижа за дома. Майка ми толкова злоупотребяваше с тялото си, осквернявайки го с нечистота, че малцина от селото можеха да избягнат блудното съединяване с нея. Тя никога не се подхвърляше и на най-леката болест, но от раждането до старостта си се радваше на отлично здраве. Баща ми, изнурен от продължителна болест, почина. Веднага след това навън се смрачи, заваля дъжд, засвяткаха светкавици, загърмяха гръмотевици и цели три дни и три нощи валя проливен дъжд. Поради лошото време погребението му се забави с три дни и жителите на селото клатеха глава и си казваха: “Този човек е бил толкова неприятен на Бога, че дори земята не го приема за погребение”. Но за да не се предаде тялото му на разлагане в самия му дом и пребиваването в него да стане невъзможно, го погребаха някак си, въпреки че дъждът и лошото време не преставаха. А майка ми, получила още по-голяма свобода след смъртта на баща ми, започна още повече да злоупотребява с тялото си, превърна дома ни в дом на разврат, прекарвайки живота си в разкош и увеселения. Когато настъпи смъртта ѝ, тя се удостои с великолепно погребение: самият въздух сякаш вземаше участие в изпращането на тялото ѝ. След смъртта ѝ аз бях в юношеска възраст, и телесните пожелания вече започнаха да действат в мен. Една вечер започнах да размишлявам чий живот да избера за пример за подражание: на баща ми ли, който живееше скромно, тихо и въздържано, но през целия си живот не бе видял нищо добро за себе си и го бе прекарал в болести и скърби, а когато почина, дори земята не приемаше тялото му. Ако такъв живот бе благоугоден на Бога, то по каква причина баща ми, който бе избрал да живее така, се подхвърли на такива бедствия? По-добре да живея, както живееше майка ми, ми каза помисълът: да се предам на пожелания, разкош и плътско сладострастие. Нали майка ми не бе пропуснала да извърши никакво скверно дело! Тя прекара целия си живот в пиянство, ползваше се с добро здраве и щастие. Тогава какво? Аз трябва да живея, както живееше майка ми! По-добре да вярвам на собствените си очи и на това, което е очевидно, по-добре да се наслаждавам на всичко, отколкото да вярвам на невидимото и да се отказвам от всичко. Когато аз, окаяната, се съгласих в душата си да избера живот, подобен на този на майка ми, настъпи нощ и заспах. В съня пред мен застана някой, висок на ръст, със страшен поглед. Той ме погледна страшно и гневно, и строго ме попита: “Изповядай ми помисъла на сърцето си”. Аз, изплашена от него, не смеех да го погледна. Той с още по-силен глас повтори заповедта да изповядам какъв начин на живот ми е допаднал. Объркана от страх и забравила всичките си помисли, аз казах, че не съм мислела за нищо. Но той ми напомни за всичко, което съм мислела дълбоко в душата си. Изобличена, аз започнах да го умолявам да ми дари прошка и обясних причината за тези помисли. Той ми каза: “Иди и виж и двамата, и баща си, и майка си ­ след това си избери живот според желанието”. С тези думи той ме хвана за ръката и ме повлече. Отведе ме на голямо поле с неизказана красота, с много градини и различни плодородни дървета, и ме въведе в тези градини. Там ме посрещна баща ми, прегърна ме, целуна ме и ме нарече своя дъщеря. Аз го притиснах в обятията си и го помолих да остана с него. Но той отговори: “Сега това е невъзможно, но ако последваш стъпките ми, ще дойдеш тук не след дълго”. Когато аз отново започнах да го моля да остана, показалият ми видението отново ме хвана за ръка, повлече ме и каза: “Ела, и ще ти покажа и майка ти, за да знаеш живота на кого от родителите си да последваш”. Той ме въведе в мрачна и тъмна къща, където имаше скърцане със зъби и мъка, и ми показа пещ, горяща с огън и кипяща със смола, и някакви страшилища стояха при вратите на пещта. Погледнах във вътрешността на пещта и видях в нея майка ми: тя бе потънала до шията в огън, скърцаше със зъби и гореше в огъня, от незаспиващия червей се носеше тежка смрад. Като ме видя, тя възкликна с ридание, наричайки ме своя дъщеря: “Горко ми, дъще моя! Тези страдания са следствие от собствените ми дела! Въздържанието и всички добродетели ми изглеждаха достойни за осмиване: аз мислех, че моят живот в сладострастие и разврат никога няма да свърши, пиянството и преяждането не смятах за грехове. И ето! Аз наследих геената, подхвърлих се на тези наказания за краткото наслаждение с грехове, за нищожното веселие се разплащам със страшни мъки. Ето каква награда получавам за пренебрегването на Бога! Обхванаха ме всевъзможни, безкрайни бедствия. Сега е време за помощ! Сега си спомни, че си откърмена от гърдите ми! Сега ми въздай, ако си получила нещо от мен! Смили се над мен! Този огън ме гори, но не ме изгаря. Смили се над мен! Изгаря ме отчаянието в тези мъки. Смили се над мен, дъще моя, подай ми ръката си и ме изведи от това място”. Когато отказвах да направя това, боейки се от страшните стражи, които стояха тук, тя отново започна да вика със сълзи: “Дъще моя! Помогни ми. Не презирай плача на своята родна майка! Спомни си болките ми в деня на твоето раждане! Не ме презирай! Погивам в геенския огън”. Нейният вопъл извика сълзи у мен: аз също започнах да стена, да издавам вопли и ридания. Тези вопли и ридания събудиха домашните ми, те запалиха светлина и ме попитаха за причината за такова страшно стенание. Аз им разказах моето видение. Тогава избрах да последвам живота на баща си, бидейки убедена по Божието милосърдие, какви мъки са приготвени за доброволно водещите порочен живот”.  

Лесно е да стигнем до мъките, защото пътят, който води към тях, е широк и мнозина вървят по него, казва Христос

Трудно е да се спасим, понеже вратата за рая е много тясна и малцина ще влязат през нея, казва Христос.

От сътворението на света до сега мнозина са отишли в мъките, както казват светите Отци, и още мнозина има да отидат, а къде ще отида аз?

Принеси през този ден покаяние, като помниш мъченията, които заслужаваше да изтърпиш, ако Бог не се беше умилостивил.

Помни как завършва суетата на този свят.

Това тяло, толкова гледано, пазено и насищано с всички средства, може би скоро ще бъде отнесено да изтлее в гроба.