Беседа за въздържанието

 

Свети Йоан златоуст  

Словото за въздържанието винаги ми се струва доста полезно и подходящо за Христовите раби. Особено сега ще бъде съвсем навременно да се обърнем към вас с такова слово, тъй като след като се облекат в Христа, чедата на Църквата трябва да се проявяват най-вече с въздържание преди останалите добри качества. Защото ако някой при вида на атлети, явили се на Олимпийски игри и излизащи на арената, заговори с тях за борба, самообладание и победа, той по правилното всеобщо мнение би направил това навременно. Така и ние сега при вида на подвижници на Спасителя, добили в божествени тайнства сила от Светия Дух, които възнамеряваме да пратим на духовно състезание, е естествено да побеседваме за въздържанието. В човешките състезания венци се дават след победа, а на Христовите арени – преди нея. Защо Христос ни праща на борба вече с венци? За да вдъхне на враговете страх и да подбуди нашите чувства; та като гледаме даруваната ни от Бога чест, да не говорим и да не вършим нищо недостойно за Господа. Ако някой цар, облечен в багреница и украсен с корона на главата, под влияние на естествените си страсти върши нещо недостойно за царското величие, щом само погледне към царската одежда, веднага се поправя и се стреми след това да не се озове отново във властта на гнусни страсти. Така и ти, който си се облякъл в Христа, след като си се спасил от срамното душевно пожелание, непрестанно устремявай взор към божественото облекло – и веднага ще станеш по-крепък и ще избегнеш опасностите от козните на лукавия. И тъй, прекрасно дело, разбира се, е да одобряваш и хвалиш въздържанието, но още по-прекрасно е да го притежаваш. И без съмнение немалко се подбуждат към въздържание тези, които много говорят и слушат за него. По тази причина на Бог Му бе благоугодно да прослави добродетелите на свети мъже в Свещеното Писание, та всички хора да се стремят да им подражават и като вървят усърдно по стъпките им, да водят въздържан живот. Щом по време на състезания в гимнастическите школи мнозина при вида на увенчани атлети се възпламеняват, разсъбличат се и полагат много усилен и напрегнат труд, за да заслужат венци от маслинови или лаврови клонки, то с какъв устрем трябва напрегнато да се грижим за въздържание при вида на други вече увенчани от Бога, та и ние да заслужим чрез добри спасителни дела това украшение – небесни венци. И как да не е тягостно и да не заслужава голям гняв обстоятелството, че атлетите биват примамвани от лавров или маслинов лист и от славата на преходния живот, а нас Христовите дарове ни най-малко не ни подбуждат да се откажем от всяка похот и да предпочетем страха Божий пред пожеланията? Освен това виждаме, че не само хората, но и неразумни същества подражават на себеподобните си. Гълъбите често при вида някой отлитащ от тях веднага всички го следват. И благородното жребче тичащо в стадото, увлича след себе си цялото стадо. И сред вас сякаш в Христово стадо има прекрасна млада клонка – превъздържаният Иосиф, който с небесния си устрем приканва нас – сърабите му, да му подражаваме. И тъй, нека се присъединим заедно с прекрасния юноша в духовен танц, като възхваляваме въздържанието му не само с думи, но и чрез подражание на делата му. Той бе усърден и постоянен страж на въздържанието, макар да можеше да дава заповеди дори на царицата и в изобилие и разкош да води богат и пълен с удоволствия живот. Макар да можеше да бъде господар на такива и толкова големи блага, но като разсъди, че богатството, могъществото и славата преминават заедно със сегашния живот, че изгодата от тях е само временна, а че единствено добродетелта няма никакъв край, той хвърли върху удоволствията като някаква юзда страха Христов. И осмя богатството, разкоша и обещанието на господарката си, считайки страданията в тъмница за по-приятни от живота в прекрасни дворци, макар за имащия много благообразно тяло да е трудно да властва над удоволствието. А той представи такъв образец на въздържание, че с красотата на душата си затъмни красотата на тялото си, така че по благообразие на тялото си трябваше да бъде уподобен на някаква прекрасна звезда, а по прекрасност на душата да бъде уподобен на ангелите. А ние трябва да се удивляваме не само на въздържанието на младежа, но и на опасностите, на които бе подложен заради това, като считаше слугуването на удоволствията за по-тежко и страшно дори от смъртта. Ще се удиви този, който внимателно изследва добродетелта му и разсъди в какви времена опази душата си чиста. Той запази свободата на ума си преди появата на Господаря и Твореца на вселената на земята. Бе възпитаван в дом на нечестиви; мнозина го склоняваха към много лоши дела; нямаше учител по въздържание. Всички бяха роби на удоволствието – угаждаха на стомаха си, не вършеха нищо благочестиво, нищо свято. Но живеейки сред толкова много и такива нечестивци, когато видя излегналата се невъздържана своя господарка, не се оказа предател на небесните съкровища, а опази храма на Светия Дух неопустошен, предпочитайки да умре, отколкото да слугува на удоволствия. Още не бе чувал думите на Павел, че телата ни са Христови членове (1 Кор. 6:15); но още преди да чуе божествения глас, той, учейки ни в църквите как да се борим и да запазваме душата си невредима, се показа като неотстъпващ по значение от тези, които бяха почетени с небесни обещания. „Щом аз – може да каже Иосиф – който живях преди рождество Христово и не бях чувал възвишения апостол Павел, възкликнал, че телата ни са Христови членове, мислех, че на Божиите раби им приляга да повеляват на удоволствието, и не се оказах разточител на въздържанието, макар пред очите ми да имаше много опасности, то в каква степен вие трябва да живеете във въздържание със страх и трепет, за да не се окажете недостойни за почест и за да не станат Христовите членове членове на блудница!” Тези думи могат да оградят с въздържание всяка душа. Тези думи лесно потушават и пламтящи пожелания. Дъжд, който вали върху огън, не гаси толкова лесно пламъка, колкото тези думи карат допуснатите в душата лоши пожелания да увяхнат. Такива думи може да ни каже и великият Иов, който не само бе усърден пазител на въздържанието, но даже прие за очите си закон, според който те не трябваше да поглеждат към лице на девица поради боязън да не би ослепителна красота да съблазни някак ума му (вж.: Иов. 31:1). Кой не би се удивил и изумил при вида на това, че този мъж, който наистина храбро се бореше с дявола и осуетяваше всички хитри замисли на лукавия, бяга от лицето на млада жена и отмества поглед от съзерцаване на красива девица? Като видя идващия дявол, той не избяга, а осляняйки се на силите си, остана на мястото си като лъв. А при вида на девица не се спря и не се забави да разгледа красотата й, а незабавно си тръгна. Без съмнение си мислеше, че в борбата с демоните е нужен мъжествен и смел дух, а в делото на грижата за въздържание победата се дава не вследствие на общуване на човек с девици, а за отдалечаването от тях. И тъй, който дава обещание за девство, ще получи съвети от най-въздържания измежду всички хора, който и сам още преди въплъщението на Христа бе толкова усърден пазител на въздържанието. Не бива да слушаме с пренебрежение, че и преди въплъщението на Христа имаше праведници, представящи такъв пример на въздържание. Защото тогава не бе налице това, което с такава сила да ги подбужда към тази добродетел, и даже нерадението на девиците за пазене на въздържание не им бе зачитано за престъпление. Как така? Та нали точно по тази причина височайшият Бог, Творецът на вселената, прие нашия образ, за да спусне от небето целомъдрието на ангелите. Така че ако и след тази чест хората се отдават на чувствени удоволствия, е невъзможно и да изразим големината на безразсъдството им, вследствие на което, правейки Христови членове членове на блудница, те отслабват проявата на Божие милосърдие към тях и доколкото зависи от тях, го правят безполезно за тях. Демоните слушат и се страхуват, тъй като Бог не им позволява да се съединяват с Него, а нас съединява със Себе Си. И след това някои верни дръзват да рушат връзката си с Христа и да се съединяват с блудници? Не е толкова голямо зло да паднеш от небето в кал, колкото голямо зло е, след като си станал Христов член, да се лишиш от божествена почест и да станеш член на блудница. Ето защо, когато порочно пожелание възпламени душата, веднага си спомни за Христа, мисли, че Павел стои пред теб и те увещава: Нима не знаете, че телата ви са Христови членове? И тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница? (1 Кор. 6:15). Припомниш ли си тези думи, начаса ще видиш как похотта ще избяга от теб. Ако целомъдрената и благонравна господарка дори само с вида си веднага прави слугините си, отдадени на срамна страст, целомъдрени, какво удивително има, ако споменът за Христа незабавно умъртвява безпокоящата те похот? Нека винаги кръстът свети пред очите ти – и през това време ще бъдеш чист от грехове. Както облачният стълб – образ на нашия кръст – покриваше еврейския народ, за да не претърпи никакво зло от египтяните (вж.: Изх. 13:21), така и кръстът пред очите ни, съзерцаван от нас, начаса прогонва всяка зла похот. Защото той е спасение на душата ни и спасителна противоотрова против гнусни пожелания. Наистина, немощите на тялото се излекуват чрез изкуството на лекарите, а болната душа бива незабавно изцелена от Христовите слова. Ето защо молим и умоляваме хората, които са съгрешили и още служат на удоволствията на плътта, да се пробудят и вразумят, за да не се озоват съвсем във властта на страстите, да не бъдат отнесени от натиска им и да не попаднат доброволно под горчиво робство, а да противостоят във воински строй, да укрепят ума си със страх Христов и да изгонят от крепостта жестоката господарка, та след отстраняване на всеки порок и на множество грехове да можем със свята и чиста душа да пристъпим към божествените и страшни тайнства на великия Бог и Спасител Иисус Христос, на Когото слава и власт во веки веков. Амин.