Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.10.2020 15:27 - Бунт и съвест (Методий Кусев)
Автор: pravoslavna Категория: История   
Прочетен: 754 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Бунт и съвест (Методий Кусев)

Архиереят Методий Кусев - знаменосец в национално-освободителните и духовно-обединителни борби на българите (60-те години на 19 - 20-те години на 20 век)

170 години от рождението на първия Старозагорски канонически митрополит Методий Кусев (Велички)

Митрополит Методий Кусев, чието светско име било Тодор Йовчев Кусев, е роден през 1838 година в Прилеп, град изконно свързан с трагични и величави моменти от българската история. След 60-години на 19 век житейският и борчески път на Методий Кусев се врязва ярко във възрожденската и по-новата ни епоха. И в сиянието на такъв един недооценен подвиг ние - потомците - откриваме дела, които удивляват със своя патриотизъм и човеколюбива извисеност. За народоотдадената същност, за негаснещите национални пориви, за духовния български символ, съхранен в личността на Методий Кусев - до сетния му час, ще се опитаме да разкажем...

Логично е да започнем с годините на национално-политическо, идейно и революционно израстване на младежа Тодор Кусев. Едва 20-22-годищен той се включва активно, а впоследствие става и един от лидерите в борбата на българите от родната му Македония срещу духовно-асимилаторските репресии на Цариградската патриаршия, подкрепяна от тамошната елинизирана интелигенция. Младият Тодор Кусев става знаме за отстояване на българщината не само в Прилеп, но и в Битоля, Скопие, Преспа, та чак до Охрид. В спомените на дейци като Никола Еничеров, Марко Константинов и Димо Биолчев срещаме интересни, но и показателни факти от борбата на Тодор Кусев срещу гръкоманията в Македония. В един от случаите се стига дотам, че строежът на новата гръцка църква в Прилеп се спира и след енергичната намеса през 1868 година на Тодор Кусев, в резултат на която се получава и специално разрешение от Високата порта, върху основите на гръцката църква е построен български православен храм.

Етапен момент в народностно обединителната дейност на все още светското лице Тодор Кусев отбелязва участието му в Цариградския църковно-народен събор през 1871-1872 г., където той е представител на Пелагонийската (Битолско-Прилепската) епархия и рамо до рамо със старозагореца Хаджи Господин Славов участва във всички диспути на общобългарския събор. Международният султански акт от 28 февруари 1870 година, известен под името "Учредителен ферман на Българската екзархия" събира в отоманската столица православни пратеници от всички български краища /упоменати във фермана/, за да се изготви устав и се учреди Българска екзархия - единствената екстериториална институция от векове, която представлява духовно и етнически целокупния български народ.

Македония, както и някои други области - съзнателно - не били упоменати в документа. Обаче, позовавайки се на една от неговите клаузи, Тодор Кусев съумял да извоюва не само правото си на участие в събора, но и сред тежки прения, наложил решение за обособяване и на самостоятелна Битолско-Прилепска епархия в рамките на общобългарската църковна общност. Участието на Тодор Кусев на това първо българско официално народно събрание, проявеното от него мъжество, упоритост и апостолско обаяние са части от неговия характер, които впоследствие той ще доразвива. Те ще ръководят и всички сетнешни дела на големия българин, ще обосновават от морално-психологически и народностен аспект постъпките му, които и за съвременници, и за потомци са малко известни, а понякога и трудно обясними.

Голяма заслуга по време на Църковния събор в Цариград е и участието на Тодор Кусев в избирането - 16 февруари 1872 година - на първия български екзарх Антим I, дотогавашен Видински митрополит. Тесните връзки и доверието, което спечелил в лицето на родолюбеца Тодор Кусев, помогнали по-сетне на екзарх Антим да следва далновиден курс за отстояване на българщината, като в редица случаи решенията на екзарха били подсказвани лично от Тодор Кусев. Такъв е случаят, когато по внушение на вече архимандрит Методий Кусев, екзарх Антим I отклонява поканата на Високата порта да присъства на официален дипломатически прием в чест на новата турска конституция - демонстративен акт на несъгласие с половинчатите турски реформи, които по същество били клопка за националните интереси на България. Показателни са и пророческите думи, с които Методий Кусев поздравил след това главата на българската църква: "От днес, Ваше Блаженство, историята на Българската православна църква има един мъченик повече!". Така и станало: на 17 април 1877 г. Антим I бил насилствено свален от екзархийския престол и заточен в Анадола. Но на практика турското правителство не могло да игнорира българските етнически претенции, изграждащи основното ядро на "Източния въпрос", разглеждан тъкмо по това време от Цариградската посланическа конференция.

На 4 април 1873 г., по настояване на екзарх Антим I и въпреки несъгласието на някои екзархийски дейци, Тодор Кусев приел монашество - бил подстриган и получил духовното име Методий. Той бил приет в лоното на "черното духовенство" от Пелагонийския митрополит Евстатий и скоро след това в Пловдив бил ръкоположен от митрополит Панарет в йеромонашески чин. А на 24 ноември 1873 г. Методий Кусев бил произведен в архимандритски чин с длъжността протосингел на Пловдивската българска митрополия. Започнал нов период в народополезната и духовнообединителна дейност на дядо Методий.

Всъщност протосингелската длъжност при българската митрополия в Пловдив Методий Кусев поема още през пролетта на 1873 г. и пряко изпълнява църковно-административните си задължения при владиката Панарет - образован български църковник и патриот - до 16 май 1876 г. На тази дата архимандрит Методий заминава заедно със своя митрополит за Цариград по нареждане на Българската екзархия - нареждане, наложено от турските правителствени власти с цел да се отстранят двамата родолюбиви архиереи като свидетели на кървавите зрелища и огнените погроми при потушаване на Априлското въстание в Четвърти революционен окръг.

Методий Кусев обаче бил човек, който и неблагоприятната ситуация обръщал "на ползу роду болгарскому". Той предвидливо оценил важността на пътуването до Цариград, убеден, че това е исторически шанс за народа - да бъде показана пред европейската общественост истината за турските зверства над поробеното християнско население в България. А за тази своя мисия архимандрит Методий Кусев бил напълно подготвен: готвел се за нея от оня паметен февруари /след обесването на Васил Левски/, когато в 1873-та пристигнал в Пловдив, до изригването на народния гняв през април 1876-та на Оборище - три години, през които освен църковните си задължения Методий Кусев вършил и дейност, подпомагаща и с поведение, и с личен авторитет зреещата национална революция.

Впрочем, затова сведетелстват бележките на самия Методий Кусев, а и спомените на редица тогавашни деятели, представящи ни Пловдивския архимандрит "яхнал кон, съпроводен от един слуга - драгоманин - денонощно обикалящ селата и градовете на Пловдивската епархия", един от най-обширните и богати диоцези на Екзархията. От този период заслужава да се отбележи дейността на архимандрит Методий по организиране стопанския живот на селяните от епархията с изграждането на взаимо-спомагателни каси - предшественици на по-сетнишните кооперативи, с които се ограничавало грабителството на гръкоманската и местната чорбаджийско-лихварска прослойка.

Методий Кусев събирал селяните в храма предимно нощем - за да не пречи на полските работи - и със своето огнено слово разпалвал тяхното българско самочувствие, събуждал родолюбиви помисли, мечти и надежди за национална свобода. В такава една нощ, в църквата на село Поповица, той се запознал и с апостола Стефан Стамболов, който години по-късно - вече като министър-председател - признава за неотразимото впечатление, което предизвикало у него словото на дядо Методий, слово, в което "святкали мълниите на библейски гняв".

И тук е мястото да отбележим, че Методий Кусев е един от първите просветени българи, приложили на практика системата на кооперативния икономически принцип - организация на труда, спестявания, финансиране и взаимопомощ - система, която той усвоил, заимствал и доразвил от бакърджийския еснаф в родния му Прилеп. След няколко десетилетия този принцип - вече в свободна България - доказал голямата си жизненост и икономическа надеждност.

Неотделимо е името на архимандрит Методий Кусев като църковен служител в Пловдивската митрополия и от априлските събития през 1876 година. Обявяването на Априлското въстание и неблагополучното му развитие активизирало дейността на Методий Кусев по закрилата на пострадалото от погромите българско население в неговата епархия. Отецът не се смутил от фанатизма на турските власти и официално се застъпил за паството си - и в конака, и чрез писма, и с лично обхождане на опожарените и оплячкосани селища. На няколко пъти "в дните на най-голям огън" той се явявал лично в Пловдивския конак да настоява за редовна турска войска, която да обуздае развилнелия се башибозук. С риск на живота си той съумял да изиска учредяването на смесена българо-турска обходна комисия, която да посети Перущица, Батак и други места, огнища на бунта. От страна на турците, обаче, комисията била задържана и изпратена, след като споменатите градчета били унищожени, а населението им - изклано.

Покрусен, Методий Кусев писал писмо до Екзархията в Цариград, изпратено по нарочен куриер, въпреки че в дните на въстанието етническите граници на Българско били строго завардени. Съвместно с митрополит Панарет и епископ Гервасий, както и със секретаря на митрополията дякон Максим Пелов от Копривщица, архимандрит Методий Кусев превърнал Пловдивската митрополия в своеобразен "информационно-политически център", където постъпвала най-разнообразна и невъобразимо трагична по своето съдържание информация около Априлското въстание.

След потушаването на въстанието турските изстъпления обаче не стихнали. Методий Кусев продължил дейността си като организирал подпомагане на пострадалите, бездомните, осиротели и скитащи българи, които по това време представлявали ужасяваща гледка в Пловдив. Той посещавал арестувани бунтовници в затворите, опитвал се да посредничи за облекчаване на присъдите им, а станал и причина българските героини Райна поп Георгиева (наречена от народа Райна Княгиня) и Цветана Зографска да бъдат изведени от ада на затвора и преместени в къщата на един турски лекар от Пловдив - докато се реши въпроса с освобождаването им.

Самото турско правителство било смутено от размера на погромите и геноцида, на които неговите войски и фанатизираните башибозушки и черкезки орди подложили българите от Пловдивско. Затова - както казахме - Високата порта, която добре познавала непреклонността на българския митрополит Панарет, решила да го отзове от Пловдив. Екзарх Антим I бил заставен да извика спешно с телеграма пловдивския митрополит Панарет в Цариград, което от своя страна умело използвал архимандрит Методий Кусев. Знае се как Методий Кусев навил около краката си ценните списъци с имената на десетки хиляди убити и озлочестени българи и книжата с автентични описания на погромите и кланетата, как укрил целия този "кървав архив" под расото, как се е страхувал да не заспи в хановете по дългия път до Цариград, как е бдял да опази невредими документите за трагичната българска участ от април-май 1876 година.

Но пристигайки в Цариград, в Екзархията Методий Кусев попаднал между два огъня - трябвало да си пробива път между два враждуващи лагера сред българските висши църковници. По-умерените се страхували, че оповестяването на списъците за зверствата ще озлоби турското правителство и то ще предприеме закриване - за голяма радост и удовлетворение на гърците! - на извоюваната в течение на близо едновековна борба Екзархия. А другите - по-радикалните - желаели веднага да станат обществено достояние списъците и документите, донесени от Методий Кусев. Явила се опасност от вътрешно разцепление на Екзархията, което във всички случаи щяло да бъде във вреда на народа. При това стечение на обстоятелствата архимандрит Методий Кусев взел единствено правилното в момента решение. Заедно с д-р Панкратов той се явил в Роберт колеж и пред едно крупно събрание от професори и дипломати, аташирани в Цариград. Там прилепчанинът Методий Кусев оповестил събраните от него документи. По спомени на присъстващи съвременници, сред които били ректорът на това най-реномирано американско училище в отоманската столица д-р Джордж Уошбърн и неговият помощник д-р Алберт Лонг, чужденците "ронели горещи сълзи и всичко им се струвало невероятен, кошмарен сън...". Така на 23 юни 1876 г. Европа вече знаела за турските издевателства в поробена България. Глашатай на истината за поруганото ни Отечество станал архимандрит Методий Кусев! А публикациите на английския юрист сър Едвин Пиърс, който също присъствал на срещата в Роберт колеж, станали причина - чрез лондонския лейбъристки вестник "Дейли нюз" - да се възбуди в подкрепа на България и световното обществено мнение.

Последвала верижна дипломатическа реакция. Англия изпратила правителствена комисия да разгледа "на място" събитията от Априлското въстание в България. Американска дипломатическа комисия на свой ред се заела със същото. Била назначена и българска Екзархийска комисия, която заминала за Пловдивско. А непрестанни публикации в английски, американски, руски, френски, австрийски и цариградски вестници поддържали висок градуса на политическото напрежение около Турция, по-скоро около престъпленията на Турция в България.

В борбата си за осведомяване на Европа относно турските изстъпления към българския народ Методий Кусев не спрял с оповестяването на списъците. Той продължил да събира нови сведения, ежедневно при него в Цариград постъпвали по частен и по дипломатечески път нови документи. Едни от най-сигурните канали били Австрийското и Руското консулства в Пловдив и железопътния трафик: Саранбей-Константинопол. Тук Методий Кусев проявил голяма съобразителност и вещина като "вербувал" за делото и служители от самата "Барон Хирш"-ова железница.

В резултат на дейността на международните следствени комисии, след потока статии в най-големите европейски вестници и особено благодарение на обилното им снабдяване с ценни материали и документи от страна на Методий Кусев и неговия щаб /в Цариград архимандритът оглавявал състава на учредения от него Народен комитет по зверствата на турците и осведомяване на европейската общественост/, комисиите установили пълна идентичност между първоначалните сведения за турските престъпления, донесени в Роберт колеж и действителното положение в поробена България. Така след разобличаващата статия на Едвин Пиърс от 23 юни 1876 г. във в. "Дейли нюз", лорд Уйлям Гладстон, водач на опозиционната лейбъристка партия в английския парламент, повел борба срещу консервативното правителство на Бениамин Дизраели... И в резултат - "Източният въпрос" в британската и европейската политика се превърнал логично в "Български въпрос"!

Официалните турски власти, естествено, не останали безучастни към това развитие на нещата в европейската политика и то в техен ущърб. Високата порта също назначила специални комисии, които заминали по местата на погромите в България с цел да скрият, да потъпчат истината. Методий Кусев се опълчил с цялата тежест на натрупания в годините на борби и лишения опит на подобни инсинуации и от позицията на ръководения от него Национален български комитет по разследване и оповестяване на турските злодеяния в България внушил на екзарх Антим I, че е необходимо да бъде противопоставено на тези турски комисии едно българско екзархийско пратеничество. С помощта на архимандрит Методий били определени и пратениците: Марко Балабанов и Драган Цанков, които получили съответните пълномощия и заминали за Европа. По време на отговорната им дипломатическа мисия двамата посланици на Българската екзархия поддържали непрестанна връзка с Цариград чрез Методий Кусев, а той от своя страна - в почти половингодишната им обиколка по западните столици - ги снабдявал с нови секретни документи за турските погроми в България, излизащи от екзархийската канцелария.

Цялата тази добре организирана многопосочна дейност, чийто инициатор и координатор бил Методий Кусев, наклонила обективно везните в полза на поробения български народ - и от страна на западното европейско мнение, и от страна на Русия. Особено важно в случая било отношението на Русия към страдащия славянски брат на Балканите, което е засвидетелствано от един забележителен акт от страна на руския император Александър II. Става въпрос за писмото, което българският екзарх Антим I написал по внушение на архимандрит Методий до Санкт-Петербургския митрополит Исидор. Върху това писмо на 12 август 1876 г. царят на Русия записал във вид на резолюция: "Да се освободи България!".

Въобще по време на престоя си в Цариград и особено в периода май-декември 1876 г., когато в края на годината в отоманската столица се открила Цариградската посланическа конференция по "Източния въпрос", Методий Кусев се ползвал с пълното доверие на екзарх Антим I и Народната комисия по разкриване турските изстъпления през Априлското въстание. Той бил обграден от уважението и симпатиите на обективните дипломати и журналисти. Всяко негово изявление се приемало с необходимото внимание и отговорност. Така - за краткия период от поредното си пребиваване в Цариград - Методий Кусев се проявил като един от най-активните и заслужили български деятели, предизвикали и подпомогнали свикването на Цариградската посланическа конференция. Методий Кусев съзнавал обаче, че неуспехът на Конференцията през пролетта на 1877 г. ще се превърне в прелюдия към Руско-турската освободителна война. И това негово прозрение се превърнало в реалност...

 

Свикването на Цариградската конференция през декември 1876 г. и обявяването на Руско-турската война от 1877-1878 г. са качествено нов етап при разрешаването на "Източния въпрос" в европейския контекст. А този въпрос и фактически, и юридически изкристализира в "Български въпрос"! Методий Кусев прозорливо оценявал времето и не изчаквал събитията да наложат своето развитие, а изпреварвайки събитията - изисквал и налагал сам собствено решение. Забележителното в този случай е, че решенията на Методий Кусев в периода около Цариградската конференция съвпадат изцяло с историческата повеля!

Борбата на Методий Кусев в Цариград за отстояване на българските национални права имала многопосочни проявления. Прозорливият ум на архимандрита предугадил и коварството на великия везир Мидхад паша, който, подготвяйки новата турска конституция, искал да постави на колене целокупната българска нация. Методий Кусев бил наясно, че свободите и привилегиите за поробените балкански народи, които конституцията "гарантирала", имат чисто формален характер. А България като стратегически център на Балканския полуостров била от особена важност за Високата порта. Така че Методий Кусев предварително знаел: турското правителство - с цената на всичко - ще се стреми да държи в юмрука си този регион, който бил и един от най-богатите в икономическо и чисто земеделско отношение вилаети на империята.

Енергичните действия на Методий Кусев тъкмо в този период намират израз в редица писма и заповеди, изпратени лично от него чрез екзархийската канцелария в Цариград до българските владици, епископи и протосингели в съответните епархии, до частни влиятелни лица - българи, а и чужденци, до кметове и свещеници на български селища. Неустрашимият борец тревожно, а понякога и безцеремонно предупреждавал за опасността, за предателството спрямо народните интереси, ако бъдат подписани изпратените турски правителствени уверения във верноподаничество - така наречените "махзари", които по същество били контрамярка спрямо усилията на Цариградската конференция.

Показателно в това отношение е писмото, което Методий Кусев изпраща от Цариград до своя архиерей в Пловдив - дядо Панарет, в което писмо архимандрит Методий буквално заповядва на владиката: "Ръката ти да отсекат, такъв "махзар" да не подписваш!" А известен е и случаят с неявяването на екзарх Антим I на официалния дипломатически прием в Цариград в подкрепа на новата турска конституция - решение, чийто лични фатални последици и екзархът, и неговият протосингел архимандрит Методий поели като национална отговорност...

 

Сан-Стефанска България останала красив, но несбъднат сън за народа ни. Около четири месеца продължил този сън, а в това време България била само една ценна, но разменна монета в голямата европейска политика. Започвала подготовката на фаталния за българите Берлински конгрес... Предвидил още в началото на 1878 г. надвисналата над България опасност, ориентиран отлично в международната политика, Методий Кусев не спира борбата си за обединена България и след Сан-Стефанския договор. Неговият девиз: "Целокупна Македония в обединена България!", който той издигнал още в юношеските си години, продължил да го ръководи и в новата сложна обстановка. С ясното съзнание, че трябва незабавно да се противодейства на западните велики сили, с чийто диктат, поради редица външнополитически причини Русия се съобразила, Методий Кусев организирал всенароден отпор срещу Берлинския конгрес. Подготовката на тази поредна акция той започнал още в турската столица, но когато новият български екзарх Йосиф I се върнал от Пловдив в Цариград, архимандрит Методий продължил дейността си и в Пловдив, където отново поел длъжността протосингел на Пловдивската митрополия.

Впрочем още в Цариград, научавайки вестта, че се готви ново разделение на България, Методий Кусев събрал своите най-верни хора и през април 1878 г. в представителния цариградски хотел "Византион" изградил Комитет за борба срещу Берлинския конгрес. Няколко дни по-късно той посетил старинната българска църква "Св. София" (където навремето бил възведен в първия си монашески сан) и пред едно отбрано българско общество, в което влизали родолюбци от Македония, Тракия и Одринско, произнесъл гневна обвинителна реч срещу европейската грабителска политика. Тук трябва да припомним, че по това време българската колония в Цариград наброявала около петдесет хиляди души! Още там Методий Кусев подбрал и доброволци, които изпратил отново из различните краища на Българско да събират подписи и писма до великите сили в Европа. За своята дейност в подкрепа на справедливата българска кауза той получил много упреци и хули от страна на свои съвременници, които - увлечени от новото време - виждали в дейността на архимандрит Методий "фанатична и безперспективна лутаница". Но каленият борец бил сляп и глух за подобни клевети.

В един отчет до Екзархията в Цариград Методий Кусев споделя, че повече от десет пъти се е срещал с екзарх Йосиф, за да го моли и склони "най-сетне да подпомогне борбата срещу Берлинския конгрес". Дори в поверителен разговор с екзарха, на който присъствал и колегата на Йосиф от Парижкия университет Димитър Греков, архимандрит Методий обвинил директно българския екзарх в "патриотична незаинтересованост и леност, когато всеки момент в Берлин България ще бъде нарязана на парчета, а и Българската екзархия ще бъде съсечена и сведена до 1/2 от целостта й. Види се, тези думи подействали на екзарх Йосиф, защото той обещал да подпише обръщение към великите сили в Европа.

Но за Методий Кусев това било недостатъчно. Той се стремял към осигуряване на официално Екзархийско пратеничество в Берлин, което екзарх Йосиф I колебливо отхвърлял. Архимандритът не се примирил: той отново обхождал дипломати, посланици и редакции в отоманската столица. Подновил старите си политически връзки, създал нови, подготвял петиции и писмени нареждания до епархиите за изпращане на протести и за събиране на подписи срещу Берлинския конгрес. За съжаление в много от епархиите църковните и светските власти проявявали неразбиране за сложността на политическия момент и предавали своите протести лично на руските представители и легации, където тези съдбовни документи - естествено - пропадали. Такъв бил и случаят с родното място на Методий Кусев. Протестното писмо с подписите на жителите от Битоля и Прилеп било връчено на руския консул в Солун, от чиято канцелария то повече не излязло.

Мрежата, създадена от Методий Кусев за борба срещу Берлинския конгрес, обхващала почти цяла етническа България. Тя се простирала от Цариград и Одрин до Търново и Свищов, от Шумен и Пловдив до Охрид и Солун. Но като ръководител на борбата Методий Кусев бил сам! Много от помощниците му се примирили с новия следвоенен статут на България или търсили облаги от раздробеното тяло на родината. Затова, когато на 13 юли 1878 г. Берлинския ревизионен конгрес бил свикан, в неговата работа участвали представители на всички балкански народи - явили се там дори пратеници от арменското малцинство! - но българи нямало... Архимандрит Методий Кусев не получил необходимите дипломатически прерогативи, а като духовно лице - и нужните екзархийски пълномощия, и също не заминал.

Известно е, че непосредствено след Берлинския конгрес Методий Кусев изгражда в Цариград нов неофициален щаб за национално обединение, след което - завърнал се в Пловдив - на 16 август 1878 г. свиква в къщата на Д. Матеевски тайно събрание с депутация от петдесет южнобългарски окръзи. Решено било да се учреди Съединиски комитет "Единство", който да се противопостави на Берлинския конгрес и по дипломатически, и по революционен път. Да се премине към всеобщо обединение на България - включително и с Македония! За председател на комитета бил избран Д. Матеевски, а негов член-сътрудник станал архимандрит Методий Кусев. Душата на "Единство" обаче бил Методий Кусев! Защото, ако се съди по отпечатаните и коментирани от професорите Ив. Кепов и Г. Кацаров комитетски писма и документи, "стилът и идейният им патос прилягали твърде точно върху характера на отец Методия". но в хода на подготовката на Кресненското въстание, архимандрит Методий Кусев привлякъл към делото и владиката Панарет, като с негово съгласие в Пловдивската митрополия било свикано тайно събрание при участието на шестдесет души революционни представители. Обсъдено било положението в България след Берлинския конгрес и изгледите за успех на въоръжената борба...

Прокарването на изкуствените политически граници между отделните кръвно свързани български области след Берлинския конгрес предизвикало големи затруднения при църковното общуване. А това значело: духовно общуване, интелектуално общуване, етническо общуване. Новите политически граници се превърнали в трудно преодолима бариера за нормалното функциониране на екзархийската българска структура. А пребиваването на екзарх Йосиф I в Пловдив, столицата на Източна Румелия, го лишавало на практика от възможността да контактува пряко и да упражнява своята административна власт на всеобщ български архиерей - над такива обширни български територии като Княжество България, Одринска Тракия с Беломорието, Североизточна Добруджа, Македония... Явно, по-голямата част от Българската екзархия, населена в огромното си мнозинство с етнически българи, оставала извън контрола на екзарха. При това положение на нещата изникнала дилемата: да се върне отново българският екзарх в Цариград, за да може Българската екзархия като международно призната институция да упражнява върховното си попечителство над духовния живот във всички български епархии, независимо в коя част на политически разпокъсаната българска карта се намират те. А това в дадения момент означавало духовно единна България!

В случая е интересно да отбележим, че за да отстрани противодействието на Цариградската гръцка патриаршия по връщането на българския екзарх в Цариград, Методий Кусев прибягнал до някои хитрости. Той привидно подобрил отношенията на Екзархията с Патриаршията, дори направил и някои дипломатически реверанси - знаейки тщестлавието им, отрупал гръцките архиереи с безсъдържателни похвали. Но никога не ангажирал личността си и позицията на българското екзархийско духовенство с компрометиращи действия. Архимандрит Методий Кусев запазил чистотата на своя духовен идеал. И тъкмо тази чистота увенчала борбата му с успех!

Със своите действия по реставрирането на българския екзархийски престол в Цариград Методий Кусев спечелил окончателно доверието на екзарх Йосиф, който го назначил за свой протосингел, а по-късно - когато през 1881 г. екзархът заминал на продължително лечение в чужбина - архимандрит Методий останал за негов заместник. Именно през този период (1881-1883 г.) като временно управляващ Българската екзархия в Цариград, Методий Кусев постигнал нови победи в отстояване на българщината - и в средите на църковниците, и сред политическите дейци, и особено в епархиите на Македония и Тракия.

 

След като разрешил въпроса за седалището на Българската екзархия и укрепил националната самостоятелност на българското училищно-просветно дело, някои биха помислил, че Методий Кусев се е успокоил. Напротив! През годините /1880-1886/ на своето каноническо служение като протосингел на Българската екзархия в Цариград, този духовно извисен човек нито за миг не престава да се самообразова, да учи, да навлиза в просторите на тогавашното хуманитарно знание. И макар вече 48-годишен, архимандрит Методий Кусев е изпратен като стипендиант на Троянския манастир в Русия. Там - последователно - завършва и средно, и висше богословско образование: духовна семинария в Киев, а духовна академия в Санкт-Петербург.

В Русия Методий Кусев се отличил с необикновения си ум, с богатия си изстрадан опит по църковно-административните и политически въпроси и главно - с непомръкващото си родолюбие. Знаменателен е случаят от януари 1890 г., когато в Невската лавра, където архимандрит Методий бил на пансион, се явили руски дворцови представители, за да го поканят на публичен диспут в Петербургския университет по уточняване на южнославянската териториално-етническа карта на Балканите. А тъкмо в този период великосръбските шовинистични настроения били в разгара си. Сръбската пропаганда, която имала своите отколешни корени в Санкт-Петербург от предишните две десетилетия, настоявала пред императорското географско дружество не само Македония, но и българският народ от Македония да бъдат посочени в академичното издание като сръбски. Това възмутило изпитания в нескончаемите битки поборник, който с гневно слово и неопровержими исторически доказателства разгромил сръбските шовинисти. Двадесет и три години по-късно, вече като митрополит на Старозагорската епархия, Методий Кусев преосмислил, систематизирал и обобщил възгледите си по южнославянския въпрос, които, заедно със спомените му от прочутия диспут в Санкт-Петербург от 22 януари 1890 г., излезли през 1913 г. в Чирпан в негова самостоятелна брошура.

През 1892 г. Методий Кусев завършва с отличие в руската столица висшето си богословско образование и се завръща в България. Избран бил за първи ректор на новоучредената Българска духовна семинария в Цариград. На този пост той останал в продължение на две години. В 1894 г., по решение на Българската екзархия, архимандрит Методий Кусев е изпратен за временно управляващ Старозагорската епархия, а в същата година бил възведен и в сан "митрополит", като получил титлата "Велички Митрополит Методий". На 14 юли 1894 година - с пълно мнозинство - Св. Синод на Българската православна църква избрал Методий Кусев за първи канонически митрополит на новоучредената Старозагорска епархия. И своята висока старозагорска катедра митрополит Методий оглавявал с човеколюбие и благотворителност, с християнски вглъбена и православно отдадена българска душа до самата си кончина на 1 ноември 1922 г. - кончина, дошла в самотния му аскетичен дом, сред създадения от него величествен старозагорски лесопарк "Аязмото", в пълно монашеско нестежение...

Методий Кусев - личност сложна и противоречива! Мисионерският порив, човеколюбивият промисъл, неспокойствието, пилигримстващият нрав го родеят с духовните му предци, това са част от характеровите детайли, които оформят външната ни представа за Методий Кусев. А дълбочината, а изконните вътрешни предпоставки, отдето изтича светлият идеал, ръководил седем десетилетия деянията на този необикновен човек, нашето поколение е все още трудно да проумее.

Проникнал в лабиринта на висшата европейска политика, потопен в талвега на събитията в Югоизточна Европа от 70-те години на 19 до първите две десетилетия на 20 век, усилията на Методий Кусев да помогне на България не пропадат безследно. Напротив, всяка една от битките, които той начева, е доведена докрай - и за народа, и за неговия доблестен, обладан от несломима воля защитник.

© Иван Матев
Списание "Кула", брой втори за 2008 година




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pravoslavna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 57291
Постинги: 71
Коментари: 9
Гласове: 91
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728