Настъпи време да се приготвим за нашия вечен живот, време за среща с идващия отново на земята Господ.
Църквата призовава всички нас да си спомним, че освен ежедневните грижи и дела, има също и вечен живот, че всички ние сме призвани към това - да живеем вечно.
В какво трябва да се състои нашата подготовка? В очистване на душата и въздържание на плътта. „Бесовският род, - е казал Христос, - се побеждава единствено с пост и молитва” (срв. Мат. 17:21).
Затова преди всичко е нужна молитва.
Великият пост е с по-дълго богослужение, а в молитвите - постоянно моление за прошка на греховете.
Но освен молитва е нужен и пост. Постът е вид жертва Богу от нашето тяло. Какво значи думата „пост”? Знаем, че „пост” означава и висока длъжност на държавна служба, и място, където стои часови.
Както високият държавен служител, така и часовият, особено часовият на стража, са длъжни да следят всичко ставащо, за да не претърпи някаква вреда това, което им е поверено. Така и нашият пост представлява стоенето на душата на стража.
Постът е щателно следене нищо да не повреди нашата душа. Постът е следене на мислите, пазене на взора от вредни зрелища, слуха – от душевредни разговори, езика – от скверни и празни думи, устата – от неподобаваща храна.
Времето на пост е време, когато цялото наше внимание трябва да бъде насочено към неизбежния за всекиго край на земния живот и неминуемия Страшен Съд.
Постът е преди всичко обуздаване на собствената воля. Часовият, който стои на пост, няма своя воля. Той трябва точно да изпълнява, каквото му е заповядано, да не допуска нищо, което не трябва да се случва, да не пропуска никого, който няма право на това. Така и ние, когато постим, не трябва да постим така, както ни хрумне, а така, както е указано от Църквата. „Ше съградя църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят” (Мат. 16:18), е казал Христос. Църквата затова е и създадена от Христос на земята, за да води Тя хората от земята на небето.
Слушайте, чеда, Църквата, нейния глас - като гласа Божий, защото Глава ѝ е Синът Божий, а я води Светият Дух! От всекиго се изисква желание да изпълнява това, което Тя е предписала, и старание да го извърши с молитва да му помогне Господ. А който няма сили да изпълни всичко по Устава или не знае как, да се обърне към свещениците, които са поставени да ръководят паството по пътя към спасението.