Ставрофорен свещеноиконом Силвестър Янакиев служи в Сливенска епархия. СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ

- Отче Силвестър, защо се сещаме за Църквата предимно през призмата на някакви проблеми?

- Така се поставя в обществото. Това е целта на враговете в обществото. Православната Църква има много врагове.

- Кои са те?

- Примерно – комунизма и комунистите. Те даже добре са се вклинили в нея на моменти. Виждате колко много шпиони имаме…

- Виждате всички комунисти ходят на църква, поне видимо…

- Не говорим за дипломация, която е форма на лицемерие, а говорим за доктриналните разлики, ако се върнем 20, 30, 40 години назад виждаме какво е отношението на комунистите към Църквата.

- Какво е?

- Враг на комунизма е християнина. Комунистът е безбожник, комунистът е против семейството, против рода. Комунистът е за един нов строй, в който уж всички да са равни – то е един тоталитарен режим, в който да има манипулация и обезличностяване на човека, смилането му в маса. Докато в християнството имаме един Бог, който е неизменен – тук ситуативноста на етиката при комунизма е в противоречие. В християнството отношението към човека е като към личност, нещо, което противоречи на комунистическата теория. Да не говорим за произхода на света и т.н. Един комунист винаги би бил враг на Църквата. Ако той не е враг на Църквата, значи не е и комунист, по-скоро е объркан човек.

- В България самата партия стана социалистическа – промени си името, може би и ценностите, нагласите…

- Да, надявам се това да е така,… макар че тя е пак отроче на комунизма. Отношенията винаги биха били на противопоставяне.

- Вие бяхте един от свещениците, които се почувствахте засегнат от факта, че някой от висшия клир е сътрудничел на бившите тайни служби. Какво изяснихте за себе си?

- Още е в процес на изясняване това, което се е случило. В малкото време, което съм прекарал, живеейки в тоталитарния период се сещам, че там поставонката е така нагласена, така поставена перд масите и обществото,че човек да не успее да намери къде всъщност е истината. По няколко пъти има представяна истина като лъжа или обратното, за да може обществото да бъде объркано. В началото на ХХ-ти век някой бе казал, че няма разлика между комунизма и фашизма. Теорията на Хитлер е подобна – човек не трябва да бъде човек като личност, а да бъде оформен в маса, която да бъде манипулирана. Политиката на тези, които са вербували митрополитите е да не се открие истината въможно най-дълго време. Виждаме, че 22 години след промените едва излязоха досиетата на бившите агенти. Това е начинът за манипулация. Не смятам, че с лека ръка трябва да се отмине факта, че 11 митрополити са били агенти на ДС. Сега в момента проучваме възможността митрополит да е станал агент без да е знаел. Според един бивш служител на ДС това е вариант 1 на 1000, но не очаквам от него да каже истината, все пак – аз съм му враг…

- Това определение – врагове-приятели, как се съизмерва в духовен план. Нали е казано: „Обичайте враговете си!”

- Втурнах се малко в друг план. В моето желание през годините да изчистя схемата и да знам с кого как да се отнасям. Винаги ми се е искало да бъда откровен и добронамерен…

- Никога не знаем какво е в сърцето на един човек… Истина е, че имаме твърде малко свещеници, за разлика от други православни страни. Дали сме православието и писмеността на руснаците, но …

- Руската и Българската Църква са малко по-различни като обхват. Докато в Руската Църква има примерно 800 епископа и 50 000 свещеника, ние се около 15 епископа с около 1100 свещеника. По-лесно е да се обхване една такава структура и да бъде променено от вътре съдържанието й с хора, които са лоялни към партията, а не към Бога. В Русия има обратния момент – мобилизиране на силите, отпор. Отец Алексей Умински, свещеник в Москва, казва, че своето богословско образование го е взел в училището към Църквата. По времето на комунизма това е било забранено – ако свещеник го видят, че води такъв курс по вероучение, веднага го пращат в Сибир. Отец Алексей казва, че тогава е нямало свещеник, който да не води подобни курсове. Когато хванат един отец и го заточат в Сибир, на негово място други продължават от там, до където той е стигнал. Тази жертвоготовност на руския свещеник е една. При нас имаме убит митрополит Борис Неврокопски, избитите епископи в духовната академия, множество свещеници, хвърлени по лагерите…

- Знае ли се точната бройка на българските свещеници, които са изчезнали?

- Не се знае точно поради факта, че от 70-те години насам повечето митрополити са били хора на ДС, които са укривали и тези факти. Някои от тях може да са „помагали” на свещеници да попадат там.

- Какво е станало преди 70-те години на ХХ-ти век.

- Имало е отпор. В един вътрешен бюлетин на партията се казваше, че през 1968 г. 85 % от населението на България се приема за православно и за това партията трябва да се бори.

- Вече имаме 22 години демократичен преход, църквите са отворени, но хората тръгват по всякакви лъжеучения. Защо избягваме срещата с истината?

- Гледах репортаж за един иконописец, който е бил преследван, досието му за разработка е било кръстено „Зографът”. Този човек каза нещо, което силно ме впечатли. Той каза, че митрополитите не са доносничали по начина, по който са го правили обикновените доносници, но тяхната роля е била много по-лоша. Те са спирали тези процеси, които сега биха довели до една пълна православна евангелизация на българското общество. Мисля, че тяхната политика беше такава до скоро. Виждал съм многократно, когато има наговаряне и нещо се спира – има ресурс, желаещи свещеници, но то е спирано.

- Твърде малко се знае за истинските условия, при които служат българските свещеници. Как един обикновен български отец в малък град се справя – до колко е разчитане на Божията воля? Държавата ли трябва да се погрижи за тях?

- Не мисля, че държавата трябва да се грижи за това. В крайна сметка Църквата трябва да издържа свещениците си, но друг е въпроса как. При висше образование брутна заплата от порядъка на 450 лева е …

- При условие, че този човек трябва денонощно да е на разположение на своето паство, той трудно може да има друга работа….

- Може да има друга работа, но така не може да изпълнява добре функциите си като свещеник. Някои от свещениците са принудени да са зидаро-мазачи, шпакловчици, фаянсаджии…

- Какво е необходимо да направим като общество, за да не сме православни само на хартия?

- Това е работа на Църквата. Катехизация (изучаване на основата на християнската вяра), която трябва да бъде направена. Работихме в група под ръководството на митрополит Гавраил Ловчански, направихме концепция за катехизация, която бе приета от Светия Синод. Тя категорично сне доверието си от правителствата на България, защото три правителства категорично не се съгласиха да допуснат да се преподава религия като редовен предмет в училищата. Тогава решихме Църквата сама да се занимава с този въпрос и направихме катехизисен център с председател Свещеноиконом Захари Дечев. Вината си е наша, църквата не е направила необходимото, за да катехизира християните. Има 4 заповеди, които Господ дава, когато казва на Апостолите, какво да правят, в последната глава на Евангелието от Матея. Той казва: „Идете, научете всички народи като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа… като ги научите на всичко, що съм ви заповадал.” Колкото пъти преди време излезем пред медиите, толкова пъти са ни „пляскали по носа” защо сме го правили. Не че спряхме…

- Кой ви е “пляскал по носа”?

- Карали са ни са се, че сме се изразили… че сме си превишили правата и че не сме говорили по компетенции. Това категорично не е вярно. Повечето неща, които сме казвали, сме ги казвали като свещеници, без да твърдим, че това е мнението на Църквата.

- В последните години преди големи празници се случват трагедии – присъдите на медиците ни бяха все на големи християнски празници, атентатът в Ирак срещу нашите бойци, сега преди Задушница – трагедията в село Бисер. Хората си казват: “Толкова ли сме грешни?!”

- Грешни сме, наистина. Думите на митрополит Николай навремето с Охридската трагедия бяха изтълкувани повратно. Те го попитаха – „това заради концерта на Мадона ли беше”, той каза: „Това е заради нашите грехове.” Когато има трагедия от такъв мащаб и загиват невинни хора наистина трябва да търсим и вина в себе си, макар, че в случая има конкретна вина – военните съсипаха толкова много сгради и инвентар… Добре е от време на време да се сещаме за смъртта, за спасението и така човек ще може да придобие по-добра представа за живота си. Животът му ще добие по-голяма ценност и за самия него и за хората около него. Ако живеем без мисъл за смъртта, сме склонни да допускаме не само много грешки, но бихме направили много неща, които иначе не бихме сторили.

- Кое е най-важното нещо, което един християнин трябва да практикува всеки ден?

- Най-важното нещо, е да помни Бога. Ако той помни Бога, той ще ограничи лошите си постъпки. А какво трябва да прави всеки ден? – Да общува с Бога. Не е кой знае колко като усилие – не е толкова сложно човек да се моли на онази Личност, на онзи Творец, който ни е създал и Който ни е дал дихание за живот. Общуването с Него ни дава и сили да преживеем трудностите. Да се моли, да изпълнява заповедите Му и да помни, че Той съществува. Това са трите неща, които християнинът трябва да прави.

- Вас какво ви накара да станете свещеник?

- Желанието да помагам, да съм на страната Му, пък – каквото и да става.