ще бъде ли във всеки дом?

                                              В името на Отца и Сина и Светия Дух!

             Според Апокалипсиса през последните времена хората ще се покланят пред иконата (образа) на звяра, която (който) ще носи и «дух» и затова ще говори и ще действа (виж Откр. 13:14 -15). Днес за мнозина внимателни християни е очевидно, че Светото Писание говори за съвременния идол на целия свят с името «Екран», че Библейският говорящ и действащ образ на звяра сочи към телевизията,  видео- и компютърната техника, а в по-широк смисъл – към всички съвременни средства за масова информация (СМИ) и към всяко явление от рода на всеобщата компютъризация и видеовизуализация.

Думата «икона» (εικόνα), която срещаме в текстовете и на славянските езици, е взета от гръцки и в превод  означава вид, образ, изображение. Но Екранът нали е и живо изображение, което има «дух» (по-точно – живот, както например е на английски език life  Библията), подвижна картинка, която при това е със звуков съпровод, която «говори». Екранът е изображение (образ) плюс звук, или както днес се казва е инструмент за предаване на аудиовизуална информация.

 Канадският професор Маршал Маклюън, един от западните «властелини на умовете», през 1955 г. каза, че телевизията (TV) стои над старите технически средства за комуникация. Ето как се изразява той: «Ако печатането е било механизация на изкуството «писмо», телефонът е бил вече електрификация на самата реч, грамадна крачка напред в сравнение с телеграфа. Грамофонът и киното са били проста механизация на речта и на текста. Но радиото и TV са електрификация вече не само на речта и жеста, а електрификация на целия диапазон , в който се изразява човешката личност». Ето защо в Апокалипсиса е  казано, че в образа на звяра е вложен «дух».

 СИЛАТА НА ОБРАЗА

Маршал Маклюън е автор на следния афоризъм: «The medium is the message» - «Средството за информация е [съдържанието на] информацията». Сиреч, важно е не толкова КАКВО излъчва радиото, телевизията и т.н., колкото са важни самите средства за информация – с въздействието им върху подсъзнанието и чувствата.

 През 1974 г. пророкът на електроакустичния свят Маршал Маклюън, разкаял се, говореше пред кореспондент на френското списание «Реалите» вече за опасността от телевизията: «Смятам, че телевизията унищожава постепенно, едно след друго всички устои на нашата цивилизация... Дойде време всички ние да се разбунтуваме и да изхвърлим телевизора от всекидневния си живот. Съвсем да го махнем, защото човечеството не може да живее в условията на постоянна възбуда от такъв висок порядък. Магическото обаяние, което упражнява върху нас телевизията, идва от нейната електромагнитна природа: прекъснати електроимпулси, излъчвания на предавателя под формата на снопчета светлина, които без никаква връзка помежду им съставят образа; като растера или мозайката, като мрежичката за коса или рибарските мрежи телевизионните образи ловят зрителите с микроскопичните си дупчици. Защото магнетичният ефект върху нас идва не от излъчванията, а от интервалите между тях, примамва ни празнотата между клетките. Ние не знаем това и интервалите ни поглъщат. Рибите не забелязват водата в която плуват, хората – въздуха, който дишат. Телевизията е най-силното средство, което повече от всичко друго «заразява» хората... Ние сме омагьосани от празнотата... Прекъсванията, с които електромагнитните излъчвания предават информацията, ни държат в постоянно напрежение. С това TV- информацията напълно се отличава от киното, където образите са цели. Още повече се отличава тя от печатния текст, определил цялата организация на нашата умствена дейност, която се основава на рационализма и абстракцията».

 С ярки цветове и примамливи образи Екранът отразява и представя на зрителите «мир сей» - този свят, за който апостолът казва, че «целият в зло лежи» (1 Ин. 5:19), а с него - и измамния свят на демонските илюзии. Всекидневно Екранът направо бомбардира човешкото съзнание с бясно препускащи образи. Самата дума «образ», употребена в Апокалипсиса, достатъчно точно изразява виртуалната реалност, която Екранът насажда.

 Още през 1963 г. телевизионният наблюдател на френския седмичник «Експрес» писа така за телевизията: «След откриването на книгопечатането мисълта е вървяла, опирайки се на знаци, символи, букви. Отсега нататък тя ще се опира най-вече на образа. Въпросът е дали агресивната сила на този образ, протегнатите безкрайни пипала на TV-предаванията ще изсушат интелектуалната същност на човека и ще потопят народите в пасивност, ще ги превърнат в приемници.»

«Дъвка за очите» или «духовна дъвка», така наричат Екрана, и са прави. Да четеш, да отидеш на лекция или в музей – всички тези традиционни форми на културата са свързани в съзнанието на хората с нуждата да направиш някакво усилие. А за да гледаш вкъщи синия екран, не трябва никакво усилие. Поробен, хипнотизиран, екранопоклонникът е готов да погълне всичко, каквото и да е то. Все по-малко четат съвременните хора и все повече часове прекарват пред Екрана, който завладява напълно тяхното въображение, действа им оглупяващо, създава за тях свят от изкуствени ценности; всичко това подравя способността на хората да оценяват различните идеи трезво.

В печатния текст, който до появата на Екрана е имал превес в човешката култура, най-същественото е съдържанието на текста. При него най-важното са идеите, които изразява авторът и онези чувства, които той иска да сподели с читателя. Но когато имаме работа с екранния образ, всичко се преобръща. Прякото и «на мига» предаване на образите, ефектът от присъствието, автентичните сцени от живота – всичко води до това, че образът се извисява над съдържането, става същност на едно или друго предаване, филм  и т.н. Цветните образи, придружени от звук, изтласкват езика и знаците. Разбира се, зад тези образи стоят невидимите дяволски идеи, внедрявани в съзнанието на зрителите. Точно за това ни предупреждава словото Божие, наричайки Екрана образ на звяра.

 ЕКРАНОКРАЦИЯТА

За въздействието на телевизията върху човешкото общество същият автор от «Експрес» (цитиран по-горе) писа: «От телевизора може да се направи най-усъвършенстваното оръдие на глупостта, на безумието, за мъчение, затъпяване и оглупяване. Телевизорът може да стане идеалното средство за възпитаване към пасивност, за което отвъдокеански социолози изнамериха термина «видиот», от «видео» и «идиот»... Никакви предпазни мерки няма да бъдат прекалени пред опасността от стандартизация на умовете: Щом в ръцете ни е силата на внушението и привлекателната мощ на голям брой качествени предавания, можем да построим чудна машина за управление на човешките души, каквато никой доктор Фауст не е и сънувал. Телевизията става ключ към властта... Можем ли да допуснем подобно оръжие да бъде в ръцете на един човек, една заинтересована група, един министерски екип?.. Действително, в условията на «пряка» демокрация безконтролният монопол на телевизията носи риска неусетно да бъдат създавани положения, немислими преди. Малко по малко би могла да се утвърждава все повече тоталитарната система, дори и ако би продължавала да ползва формите и речника на демократичните учреждения. А може би вече трябва открито да подготвим нова конституция, която би си струвало да наречем «телекрация».» («Експрес» 1963 г.)

Сега, когато вече има не само телевизорен, но и видео-, и компютърен екран, можем да предложим малко по-друг термин «екрано-крация». Но зад екранокрацията се крие масоно- и юдео-крацията, а още по-надълбоко – демоно-крацията, лукаво наричаща се демокрация.

В книгата си «Всички факти за телевизията» (Париж, 1964 г.) генералният директор на френската компания «Европа I. Образи. Звук» Луи Марлен дава за властта на телевизията следното образно определение: «Наред с трите класически форми на властта – изпълнителна, законодателна и съдебна – сега се появи, без революция и без каквато и да било конституционна промяна, нова власт, която политически господства над всички нас: телевизията... Възниква тревожният въпрос: в чии ръце ще попадне този политически лост, най-силен от всички досега? Ако се окаже в частни ръце, няма ли те да се превърнат в могъщи пипала на властта, която имат парите [еврейските]?»

От духовна гледна точка Екранът е дяволска машина за управление на човешките души. Защото е най-мощното средство за убеждаване на масите, средство за формиране на мироглед – такъв, какъвто го искат служителите на злото, и най-силното средство за разпространяване на дегенеративната «масова култура».

Екранът е не само инструмент за управление на човешкото съзнание, но и оръдие за установяване на властта на антихриста. Днес е очевидно, че за съвременния човек Екранът е по-скоро конструктор на представата му за света, отколкото информатор и източник за създаване на картина от света, и този конструктор агресивно програмира мислите и поведението, създава нова ценностна система и «нов морал». Иеромонах Серафим (Роуз) нарече телевизора «главен проводник на антихристиянски идеи и оценки».

«Телевизията нанесе на хората огромна вреда – казва атонският старец Паисий. – Особено разрушително е въздействието й върху малките деца. При мене в колибата веднъж дойде 7-годишно момче с баща си. Виждах как от устата на момчето говореше телевизионният бяс, тъй както говори бяс от устата на бесновати. Все едно да се е родило бебето със зъби. Днес рядко срещаш нормални деца – чудовища станаха децата. Не работят с главите си, просто повтарят онова, което са видели и чули. Ето така някои [«ционските мъдреци», които се стремят към световната власт] искат да видиотят света с помощта на телевизията. Сиреч, по техния замисъл останалите трябва да вярват на онова, което са чули по телевизора и да постъпват в съответствие с чутото».

За същото говори и проф. М. Чукас, известен специалист по обработка на общественото мнение: «Целта на телевизията е да създаде човек, напълно лишен от способността да преценява нещата и да мисли критично; човек, доведен до състояние на най-голяма емоционална низост, когато може да действа само под влиянието на външни (и затова изкуствени) възбудители и направляващи сили».

КАК ПРАВЯТ ЧОВЕКА ЗВЯР

Директорът на националния музей за история и технология при Смитсъновия институт на САЩ Даниел Бърстин през 1971 г. в сп. «Лайф» в статията си «Телевизията. Тя промени всички ни по-дълбоко, отколкото можехме да предположим» обвини американската телевизия, че «разбива нацията на безлични, изолирани социални островчета».

Действително, за общуването между хората Екранът е направо катастрофа. Екранът насажда в тях отчужденост, атомизира човешкото общество. Този образ на звяра убива вечерния разговор, отчуждава един от друг хората, които живеят в един дом, в едно семейство, зазижда всеки човек в малка лична кула. В редките часове, когато съвременното семейство се събира вкъщи, хората почти не общуват; живото, личностното общуване е заменено от илюзорните призраци и сенки на Екрана.

Загубата на чувството за живия човек води до загуба на любовта към него и убива състраданието. Човекът вече не е безценна за човека личност – той се превръща в обект, в инструмент. Екранът ни приучава да не виждаме (което е близко до «ненавиждаме») личността в другия човек, приучава ни и в реалния живот да гледаме на хората студено и «отстрани», като на изображения, като да са мъртва, безлична картинка. Светото Писание нарича това «похот на очите» (1 Ин. 2:16), а св. Теофан Затворник си има свой израз: «глазьорство» (зяпане – от рус. «глаз» – око. - бел. прев.). Дори само за един поглед към ближния накриво човек губи благодатта, сиреч губи връзката с Бога, отчуждава се от Него, е казвал преподобният Силуан Атонски.

Екранът ни приучава да не виждаме личността не само в другите, но и в себе си. «Целия свят виждат хората, не виждат единствено самите себе си – казваше старецът Паисий, говорейки за вредата от телевизията. – Не Бог унищожава хората, не, сега хората със своя си ум сами себе си унищожават.»

Посредством Екрана вършат небивала манипулация на човешкото съзнание с цел да го направят бесоподобно. Телевизията «освобождава» хората от всичко човешко, например от солидарността и състраданието. Телевизионни предавания от рода на «Биг Брадър» отглеждат отчуждеността в хората, предназначени са да създадат «новия човек». Но той вече няма да е Божи човек...

В бързея на информацията съвременникът губи себе си, духовната му основа се разклаща, а това събаря на по-ниско равнище личността.  Въздействието  на Екрана върху подсъзнанието, обработката на душата са страшни, най-вече защото могат да лишат човека от главната основа на личностното битие – истинската свобода на избора. Не само на телевизионния екран, но и в радио-ефира, и по страниците на повечето вестници и списания властва разрушителният за човешката богоподобна личност дух на нихилизъм, безцелност, палячовщина, на слободия.

С шутовската си бесовщина (безкрайни «хуморески», «КВН»-и [«Клуб веселых и находчивых» - телевизионно състезание по съветската телевизия - б.пр.], шоу и други виртуални развлечения) Екранът служи, за да откъсва хората от реалността. Екранът прави човешката душа склонна към подражание и емоционална включеност в ситуация. Човек свиква да преживява душевните състояния на персонажите и в резултат започва да играе и в живота, тъй, както артистът – на сцената. Екранът учи човека да се показва такъв, какъвто в действителност не е, учи го да лъже и да се преструва. Тази игра е антитеза на живота, както лъжата е антитеза на реалността.

«Психотронното въздействие на телевизионните програми – се казва в книгата «Духовни беседи и наставления на стареца Антоний» (част I) - унищожава в човека способността за собствено мислене, за осмислено възприемане на ставащото и, най-сетне, за формиране на собствен светоглед. Недъгът на съвременното общуване между хората се корени в липсата на индивидуално мислене и [в неспособноста на човека за] осмисляне на стващото в съответствие с личния мироглед.»

Екранът опустошава душата, като я изпълва с отчужденост. Рязко понижава и дори напълно убива способността на човека да общува с друг човек. Тогава човек става теле-робот.

Особено остро чувства всичко това вярващият човек, който има представа за молитвата и опит от общуването с Бога. Затова преподобният Амфилохий Почаевски (+1971) казва, например, че «на човек, гледал TV-програми съвсем не му се ще да се моли, а и да се накара, се моли тогава само с устата си, сърцето му е далече от Бога. Такава молитва – смята старецът – му е само за осъждане.»

Екранът е най-могъщото средство за насаждане на целия «набор» от греховни страсти в хората, за заразяването им с тях и човек, който му стане слуга, духовно подивява, става човек-звяр. Поробеният от страстите се превръща, според израз на стареца Силуан Атонски, в «скот в човешко тяло». Преподобният Никон Оптински пише: «Няма подробно да говорим за пагубното действие на срамните, блудните страсти, които тъй поразяващо и безобразно оскотяват човека; ще насочим вниманието към факта, че категорично всяка страст лишава човека от човешкия му образ, уподобява го на скот, на звяр. Вижте какво правят, например, гневът и злобата. Човекът, обзет от злоба, целият заприличва на звяр, очите му мятат мълнии, лицето му се изкривява – сякаш е готов да разкъса своя ближен. И изобщо всичките страсти и грехове: чревоугодие, неверие, сребролюбие и другите – превръщат човека в скот.»

Зад всяка греховна страст се крие отчуждеността, тя е фон и храна за страстите. Има я както в грубите страсти (гняв, блуд), тъй и в по-изтънчените (сребролюбие, славолюбие, самолюбие, чревоугодие). Новият Завет ни казва, че всичките добродетели са облечени в любовта и в нея се утвърждават, защото любовта е «свръзка на съвършенството» (Кол. 3:14), ето защо «целият закон се изпълнява в една дума, именно в: възлюби ближния си като самаго себе си» (Гал. 5:14, вж. също Рим. 13:9). Облечени са и всички грехове и греховни страсти - но в отчуждеността.

Съвременната информационна среда, която е изградена върху антидуховни, антихристиянски принципи, през последните години все повече и повече става мощен фактор за оскотяването на хората. Слугите на сатаната и на идещия антихрист са си поставили като задача не «да дават на народите достоверна информация, а да ги тласкат трескаво да бързат към своето духовно падение, докато слязат до скотообразно състояние.., докато напълно оглупеят и деградират, особено младежта. За тази цел, освен наркотиците, служат и театърът, киното, вулгарният печат, телевизията и видеото; използват ги като средство за развращаване, затъпяване и подивяване, за пропагандиране на живот без нравствени устои и ограничения» (из книгата «В навечерието на великото [ново] гонение срещу Църквата Христова», Атина, 1993 г.)

Нагледен пример за оскотяването на хората е програмата «За стеклом» [от рода на Биг Брадър – б.пр.] и др.  подобни «шоу», както  у нас, така и в чужбина, когато милиони хора «залепват» за Екрана, обсъждат и разискват как героите на «За стеклом» изразяват своите животински нужди.

Гръцкият православен автор монахът Арсений Вянкофтис пише, че образът на звяра (Екранът и виртуалната реалност) и името му-начертание (електронната система за всеобща идентификация на хората и контрол над тях) [в България – ЕГН - б.пр.], за които се говори в глава 13-та на Апокалипсиса, са двете главни и взаимнодопълващи се оръжия, с които тъмните сили действат, за да вървят към двояката си цел – обезличаването (духовното убийство) на хората и установяването на властта на антихриста над тях: «Главно чрез средствата за масова информация, рекламата и музиката масите биват водени към създаване на безлично «общество». Зрителни и слухови образи бомбардират съзнанието и подсъзнанието на човека, приучавайки го към насилието, разврата и магическите обреди – към трите предвестника на «Новия век». Но за да бъдат напълно завършени подчинението на психиката и нейната обработка, те трябва да бъдат съпроводени с финансов контрол и с наблюдение върху начина на мислене. Точно с тази цел бяха въведени и различни кредитни карти - за да свикнем с начина на живот, програмиран по законите на електронната епоха и, като резултат, да приемем лесно и електронната карта-удостоверение, а впоследствие, не забелязвайки скритото коварство, да приемем и печата на дясната ръка и на челото - като най-съвършената система, защото удостоверението можем да изгубим или да ни го откраднат.»

Споменатите тук «три предвестника на Новия век» съвпадат с греховните черти, изредени в Апокалипсиса като най-характерни за апостасийното човечество: «И не се и покаяха за убийствата си (войни, култ към насилието и жестокостта, убийството на младенци в утробата, политически и други убийства), нито за магьосничество от всякакъв род (магия, окултизъм, астрология, екстрасензорика, знахарство и т.н.), нито за блудството си (култ към нравствената разпуснатост, содомските грехове и други извращения, култ към принципа «мога да си позволя всичко»), нито за кражбите си (култ към печалбата)» (Откр. 9:20-21). Тъкмо тези грехове се насаждат агресивно от електронните средства за масова информация.

Всичко по-горе казано за огромната пагубна сила на Екрана не може да не наведе духовния човек към извода, че е недопустимо да сме безразлични към това дяволско оръжие. И трябва да добавим, че би било чудно, ако за такъв могъщ и мащабен механизъм за оскверняване и погубване на човешките души, каквито са съвременните електронни СМИ, изобразяващи тържеството на греха, нямаше и дума в Апокалипсиса - Библейската книга за последните явления и събития, имащи да станат преди свършека на света, когато злото в човечеството ще стигне пределната степен.

В Апокалипсиса се споменава, например, за николаитското учение. Господ казва, че мрази това учение и упреква пергамските християни, че са снизходителни към николаитите, чиято разпуснатост ги уподобява на Валаам (Откр. 2:14-15). Но ереста на николаитите е погубила все пак по-малко човешки души от съвременните СМИ, филми, интернет и т.н. Нима в Апокалипсиса, в главите, които имат пряка връзка с последните времена, в които и ние живеем (в дадения случай – глава 13.), няма да е казано нищо за такова крайно погубващо (душите човешки) явление, каквото е Екранът?

ВСИЧКО СЕ ИЗЯСНИ

Според Свещеното Писание, говорещият и действащ образ на звяра няма да бъде изведнъж привнесен в човешкия живот от преизподнята или още кой знае откъде, а самите хора ще правят тези икони на звяра, ще ги произвеждат (разбира се, по внушение от силите на злото). Апокалипсисът говори направо за това: «И лъстеше жителите земни с личбите, що му (на звяра от земята) бяха дадени да върши пред звяра (от морето), като думаше на жителите земни да направят един образ на звяра (от морето)» (Откр. 13:14).

На звяра и на неговия образ се покланят хората – «жители земни, чиито имена не са написани в книгата на живота при Агнеца» (Откр. 13:8). Свети Арета Кесарийски (860-920 г.г.) в тълкованието си на Апокалипсиса казва, че те са онези от хората, «които изобщо не се трудят за небесното и за небесната слава, а се приспособяват към земното огнище и към присъщия му свински начин на живот, затова и техният път ги е отдалечил от книгата на живота и не са записани в нея».

Споменават ли Екрана светите отци в своите творения? Тук ще приведем едно от най-авторитетните изказвания: с непостижима точност е предрекъл появата на Екрана светията от XVIII век (т.е. живял далеч преди изобретението на телевизора) Козма Етолийски: «Ще дойде време, когато от малка кутия бесовете ще крещят в домовете, а рогата им ще стърчат по покривите».

В книгата за преподобния старец Лаврентий Черниговски четем: «Антихристът ще бъде обучен на всичките сатанински хитрости и ще прави измамни чудеса. Целият свят едновременно ще го чува и вижда (нали това е телевизията)». Светият Божи угодник казва: «Блажен и преблажен е оня човек, който няма да пожелае и не ще гледа богоомразното лице на антихриста. Който ще вижда и чува неговата богохулна реч (привикналият вече към всекидневното поклонение – седенето пред Екрана) и неговите обещания за всичките блага на земята, той ще се прелъсти и ще тръгне да му се поклони. И заедно с него ще погине, и ще гори във вечния огън». Попитали стареца Лаврентий: «Как ще стане всичко това?» и той отговорил през сълзи: «На свято място ще стъпи мерзостта на запустението и ще показва скверните прелъстители на света и те ще мамят хората, оотстъпили от Бога, и ще вършат лъжливи чудеса. И след тях ще се яви антихристът [значи, тази система от лъжливи, виртуални «чудеса» с нейните «скверни прелъстители» действа още преди да се е появил антихристът, т.е. вече в наше време] и целият свят ще го види на един път» [т.е. по телевизията]. На въпроса: «Къде на свято място? В църква ли?» преподобният Лаврентий Черниговски отговорил: «Не в църква, а във всяка къща. В ъгъла, където сега има свещени икони, ще стоят капани с примамки за прелъстяване на хората. Мнозина ще кажат: «Трябва да гледаме и слушаме новините». Тъкмо в новините ще се появи и антихристът».

Това пророчество на преподобния Лаврентий Черниговски ни припомня стиховете на игумена Висарион, озаглавени «Телевизорът», които мнозина православни знаят:

 За светб беседа с Бога

имахме ний кът свещен.

Телевизорът със руга

иконите извлече вън.

И не грее веч лампада,

както в прежни времена:

идолът – слуга на ада -

сее все зли семена.

В книгата «Духовни беседи и наставления на стареца Антоний» (част II) четем: «Колко спорове бе породило твърдението, че антихристът ще влезе във всеки дом... Но с изобретяването на телевизията всичко се изясни. А пророчествата за железните птици, които пущат смъртоносни яйца при полет? А стоманената паяжина, която трябва да обхване цялата земя?»

Православни вестници публикуваха любителска снимка, направена на един рожден ден в град Нижневартовск: хората, получили тази снимка, с изненада открили ясен бесовски образ на екрана на изключен телевизор.

Пророчеството на преподобния Лаврентий Черниговски ни показва, че «мерзостта на запустението», споменавана неведнъж от пророка Даниил, е точно Екранът, опустошаващ душите човешки. Мнозина тълкуватели на Данииловите пророчества виждат мерзостта, довела ни до запустение, в грубата и богохулна сила «мира сего», нахлула в светилището на Иехова. Такова нахлуване е извършил близо 500 години след пророк Даниил сирийският цар Антиох Епифан, който поставил езически идол в Иерусалимския храм (1 Мак. 1 и 2 глави).

Светлината на Данииловото пророческо виждане за «мерзостта на запустението» се пречупва и стига до времето, когато ще свърши сегашният свят (вж. Дан. 11 и 12 глава). И Спасителят в Евангелието, с думите си за «мерзостта на запустението», цитира пророк Данаиил, също свързвайки неговото пророчество с последните времена: «Кога видите да стои  на свето място «мерзостта на запустението», за която е казано чрез пророк Даниила (който чете, нека разбира) [този призив подчертава колко важно е да бъде правилно разбрано това пророчество], тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините» (Мт. 24:15-16, Мк. 13:14).

Ето че днес сфетата на най-високите прояви на човешкия живот – сферата на човешкия дух (алегорично казано – светилището Божие) действително е подложена на небивало досега нахлуване и опустошение: бездуховността, насаждана от Екрана, този истински идол на съвременната цивилизация, комуто всеки ден се покланя човечеството.

«Оръжие за масово поразяване на човешките души» - така нарече телевизията протоиерей Александър Шаргунов (представител на обществения комитет «За нравствено възраждане на Отечеството») в доклада си «Нравствените основи на възраждането на Русия и телевизията» изнесен на XIII-ите Рождественски образователни четения. В частност в доклада се казва: «Чудото на телевизията е в това, че тя превръща народа в заразена с грях тълпа, след което той вече може да бъде гонен като добитък накъдето и да е, дори към своята кланица. Някои казват, че телевизията нямала вина, защото само отразява случващото се в света. Но ако тя е огледало на онова, което става в света, то е само в смисъла, за който говори апостолът: «Всичко, което е в света, е похот на плътта, похот на очите и гордост житейска». Ако телевизията е огледало, то е най-кривото – увеличително стъкло и непрестанна реклама на греха, на трите главни гряха: сластолюбието, славолюбието и сребролюбието, които не знаят граници и върху които е съграден светът, изпълнен с дяволска, прелъстителна, страшна подмяна на истината. И не му стига на тоя свят хората да се занимават само със земното и суетното, а те трябва и да живеят във виртуалната реалност, и да намират романтика във всички тези побоища, разчиствания на сметки между бандити и най-гнусен разврат. С помощта на телевизията дяволът кара човека да забрави за своето истинско предназначение - за Бога и вечния живот. Не напразно православните хора казват, че това е икона на дявола и църква на сатаната... С помощта на тази «ласкава лъжа» (перифразираме израз на св. Иоан Шанхайски) дяволът успява да отдалечи човека от поклонението пред единия истинен Бог и да го убеди да се поклони на дявола и неговите съвременни идоли».

Представители дори на светската наука наричат СМИ и компютърната техника «икона» и в научните си изследвания използват метафората «иконосфера», която сякаш «обвива» човека с образи, символи, със знакови структури. Докторът на психологическите науки А.А. Гостев например пише: «Съвременният човек живее в един вид «иконосфера» на виртуалната реалност, създадена от електронните СМИ, компютъризацията и «интернетизацията»; науката не познава закономерностите, положителните моменти и опасностите от взаимодействието с тази сфера, но те будят тревога за духовните традиции с оглед на познавателните им възможности. Затова смятаме, че е извънредно важно да изследваме и разберем механизмите на «тоталната визуализация» на всички сфери в човешкия живот, тъй като те са фактор за трансформация на психиката, включително в деструктивен аспект.»

Църковната икона според Светите отци е «прозорец към духовния свят», а иконата на звяра – «прозорец» към демоничния свят на витуалната реалност. Самата дума «прозорец» (window)  има твърде широка употреба в компютърните програми. Иконата на светията е отражение на човешка личност, преобразена от Светия Дух и пребиваваща в невидимата небесна сфера. А иконата на звяра, обратно, е изображение на безличната «зверска» стихия.

Бог, истинският Владика на всички, дава религията, за да формира духовно човека и да го образова (да бъде той по образ Божий, т.е. богоподобна личност), а хората, ръководени от падналите духове, създават СМИ като средства за въздействие върху народите, за да формират човека по образа на звяра и да могат да властват над него. Затова СМИ са пълна противоположност на религията, сиреч те са съвременен идол – апокалиптична икона на звяра, но и апокалиптичен лъжепророк и звяр от земята.

Защо е казано за този звяр от земята: «...имаше два рога като агне» (Откр. 13:11). Може би ще разберем този образ, ако си спомним пророчеството на св. Козма Етолийски, че по покривите на къщите ще стърчат рогата (сега – антените) на бесовете, които ще крещят от малки кутии по ъглите на къщите ни. (Тук ще отбележим, че според Апокалипсиса Агнецът-Христос има не два, а «седем рога и седем очи, които са седемте духове Божии, разпратени по цялата земя» (Откр. 5:6); затова смятаме, че е невярно тълкуването, според което двата рога на звяра-лъжепророк в Апокалипсиса са белег за неговото (анти) уподобяване на Божия Агнец.)

В Апокалипсиса е казано, че лъжепророкът ще върши лъжливи знамения «пред човеците» (Откр. 13:13). Този израз ясно говори за показния, публичен, масов (оттук – «средства за масова информация») характер на тези лъжливи чудеса, които целят да впечатлят огромните маси хора.

МАШИНА ЗА УБИЙСТВА

Според Апокалипсиса иконата на звяра ще говори и действа «тъй, че да бъдат убити ония, които не биха се поклонили на зверовия образ» (Откр. 13:15). Как да разбираме тези думи? Един наш съвременник предложи следното обяснение, което звучи твърде убедително: «Зверовият образ, който говори и действа, може да означава – допуска И.П. Ковальов – подвластните на този звяр СМИ: телевизията, радиото, печатът, псевдоизкуството. Те говорят и показват, те формират духовния облик на човека и създават в умовете на хората образа на звяра. В крайна сметка този образ се реализира в действия, той действа. Убийството на непокорните бива осъществявано в най-различни варианти – от индивидуален терор до масови репресии и войни (Либия, Ирак, Югославия). Очевидно, с утвърждаването на «новия световен ред» тази практика ще бъде обичайната».

За думите в Откровението 13:15 свети Арета Кесарийски пише: «А думата ίνα (тъй, че) трябва да се разбира в нейния общ смисъл, сиреч «та...да проговори и да подействува тъй, че да бъдат убити ония, които не биха се поклонили на зверовия образ.»

Или – за още по-голяма яснота – това място от Апокалипсиса може да бъде предадено и така: «И му бе дадено да направи живо изображението на звяра, за да говори и действа този образ на звяра, и то тъй да говори и действа, че в резултат даже да убиват ония, които ще се противят на онова, за което говори и действа това зверово изображение».

Иначе казано, онова, което говори (т.е. проповядва, внедрява в «масовото съзнание», насажда в човечеството) образът на звяра и онова действие (въздействие), което упражнява той, обосновава и оправдава убийството на хора, които не желаят да се покланят на звяра и на неговия образ, подстрекава към убийство. А не се «покланя на звяра и на образа му» (Откр. 14:9,11) всеки, който не приема идеологията, насаждана от говорещата и действаща зверова икона (Екрана), който се противопоставя на самата зверова система. За служителите на злото такива хора са врагове и затова биват отстранявани. Разбира се, Апокалипсисът не казва, че ще бъдат убити всички противници на зверовата система; Откровението говори за това, че такива хора ще бъдат подложени на явни и тайни преследвания, дори физически отстранявани.

В книгата «Духовни беседи и наставления на стареца Антоний (част I) е казано специално за мъчениците от последните времена следното: «Не самият антихрист, а хората, съгласили се да бъдат белязани със знака на сатаната, знака на противоборството срещу Бога – те самите ще посочват неприелите [го] и ще пращат верните [Богу] на сигурни мъчения. Първите християни са търпели мъчения публично, пред събрано множество хора; страшни ще бъдат мъките на изповедниците от последното време. Мъченията ще им бъдат причинявани скрито от околните.»

Това предсказание има, според нас, пряка връзка с думите в Апокалипсиса за избиването на ония, които не биха се поклонили пред системата на звяра. Но убивани ще бъдат (и такива убийства, както знаем, има вече твърде много, а очевидно ще ги има още повече) не само верни (православни християни), но и «всеки», който ще се възпротиви на звяра. Машината за убийства на неугодни на «новия световен ред» (служащи, бизнесмени, учени, конструктори, политици, журналисти, военни, представители на правозащитни органи, дейци на културата и др.) е добре описана, напр., в статията на Сергей Петров «Кокалестата «ръка на влиянието на САЩ» в Русия: за терористичната дейност на САЩ и на техните приятели» («Русский вестник», 9 май 2005 г.).

ДУХЪТ НА ВРЕМЕТО

Често можем да чуем християни, които смятат, че могат да си позволят да гледат телевизия, да казват за свое оправдание: «Ще приема доброто, а лошото ще отхвърля». Но тъй може да говори само човек, който няма представа от светоотеческото учение за духовната бран, за борбата с лошите помисли, за придобиването на сърдечна чистота. Преподобният Марк Подвижник казва: «Когато умът се освободи от телесните впечатления, тогава той, съразмерно с освобождаването си, вижда хитрините на враговете».

«О, Царю Христе! Светът не иска да вярва, но Ти Самият ни уверяваш, че отличителният знак на тези, които не ти принадлежат, е многочисленост... Най-одобряваният начин да се мисли и чувства често е най-опасен», пише свети Теофан Полтавски. Затова няма нищо чудно във факта, че днес лъжливите чудеса прелъстяват толкова много хора.

За да осъзнаем ясно колко пагубна е зверската система на Екрана, трябва да имаме, първо, строго православен мироглед и, второ, вярна духовна настройка и духовно-здрав начин на мислене, «духовна яснота», както се изразява старецът Паисий Светогорец: «Всеки вярващ – казва старецът Паисий, - който има вярна настройка, ще разбере какво става.» «Всички човеци – предупреждава св. Игнатий (Брянчанинов), - които са се оставили да ги ръководи тяхното паднало естество, които са се отчуждили от ръководството на Божията светлина, ще се увлекат и ще се подчинят на прелъстителя», т.е. на антихриста. За главната причина да паднат християните в апокалиптичните времена същият светия пише на друго място: «А който не е приел в себе си Царството Божие, той няма да разпознае антихриста и неминуемо, без самият да разбере как, ще тръгне след него».

Съвременният светски дух е духът на антихриста. Духът на света го обезличава. Човек, който живее «според живота на тоя свят» (Еф. 2:1-2), е духовно мъртъв. Той живее в някакво плоско, като екран, пространство с едно измерение и не вижда, че всъщност всичко наоколо е много по-дълбоко, с много измерения, по-значимо. Най-големият враг на нашата душа, враг по-голям дори от дявола, според стареца Паисий Светогорец е светският дух: «Той ни увлича със сладостта си, а ни оставя с горчивината  навеки. Защото, ако бихме видели самия дявол, бихме се вцепенили от ужас, бихме се принудили да потърсим Бога и несъмнено бихме тръгнали към рая. Много стана в наше време светското в света, много е „дух мира сего”.. Това «мирско» ще разруши света. Приемат ли хората вътре в себе си «мир сей» (станат ли в душите си «светски»), те прогонват от себе си Христа.»

«Такъв е духът на времето – пише св. Игнатий – и отстъплението от православно-християнската вяра започна да се разпространява тъй силно и мащабно, толкова всеобща стана безнравствеността и така се вкорени, че връщането към християнството изглежда невъзможно...  Християнството става невидимо за нас, отдалечава се от нас, когато правим опити да го убием с разпътен живот, с приемане на различни лъжеучения, когато се опитваме да смесим християнството със служене на света. «Всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина» (Ин. 3:20) (светлина Господ нарича себе си). Днес всички, с цялата си душа, са се устремили към разврата, наричат го «наслада от живота» и за човечеството е вече невъзможно да е в християнството, да се върне към християнството. И за едното, и за другото трябва изцяло да подчиним себе си на строгата християнска нравственост. Тя забранява не само блудството, но и всичко, което довежда до блудство, което внедрява сладострастието в душата: театър, танци, карти и други сатанински игри, езическа литература; изисква да се отречем напълно от ветхото си естество (Лк. 14:26)» (За нуждата от Събор за днешното състояние на Руската Православна Църква». Записки на епископ Игнатий Брянчанинов. 1862-1866 г.г.). Не е трудно да се досетим какво, ако би живял в нашето време, би казал св. Игнатий за Екрана.

В Апокалипсиса е казано пределно ясно как християните от последните времена трябва да се отнасят към всичко, което им предлага «съвременната култура»: «Излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й, и да се не заразите от язвите й» (Откр. 18:4).

Евангелието говори за чудесата, които слугите на антихриста – лъжепророците ще показват, «за да прелъстят, ако е възможно, и избраните» (Мт. 24:24). Днес виждаме това с очите си. Само най-ревностните християни са отказват от гледане на телевизия, смятайки го за грях. А хората, които не вярват, или имат слаба вяра, или само си мислят, че са християни, но нямат духовна яснота и се лутат в лабиринтите на собственото си високоумие («светските» християни), те не виждат грях в това, въпреки предупрежденията на съвременните старци.

Старецът Антоний, например, пише до един свещеник, негово духовно чадо: «Не гледай телевизор, особено в дните, когато служиш. Той е семеен враг, разрушител на душите и развратител на телата човешки. Похот, насилие, неумереност във всичко – ето какво донася той на хората. С тези вълни от помия нашите врагове просто убиват хората, израждат съзнанието, лишават го от здраво мислене, от разсъдък.  До спасение ли му е на помрачения ум? Сам  прецени.» («Писма на стареца Антоний»). «Имаш ли в къщата си тези два съблазнителя – радио и телевизор, просто не можеш се скри от поднасяните мърсотии» («Духовные беседы и наставления старца Антония», часть II).

За отбелязване е следната взаимовръзка. Християни, които отказват днес да приемат цифровите имена, не гледат и телевизор. А онези християни, които обичат «мир сей» и смятат, че трябва да бъдат «в крак с времето», «съвременни», те и телевизор гледат, и цифровите имена приемат. Но нали Откровението говори тъкмо за такава взаимовръзка между покланянето пред образа на звяра и приемането на цифровите имена! Например: «...няма да имат покой ни денем, ни нощем ония, които се покланят на звяра и на образа му, и които получават белега на името му» (Откр. 14:11, вж. също 15:2, 16:2 и 20:4). И св. Ефрем Сирин казва: «Ако някой не бъде белязан с печата на звяра, той няма да падне в плен и на неговите мечтателни знамения» («Слово за пришествието Господне...»)

Ще отбележим и следния факт. Апостол Иоан не случайно говори за числовото «име на звяра» (стихове 16-18 от гл. 13) веднага след разказа за лъжливите чудеса и за говорещия «образ на звяра» (стихове 14 и 15 на същата глава). Както пояснихме, «образът на звяра» включва и компютърната техника. Значи, св. Иоан първо говори за средството, с което електронните имена ще бъдат вкарани в живота ни – компютъра (който и хронологически се появи преди тях), а след това – и за самите електронни, компютърни имена. Единен, цялостен е разказът на ап. Иоан за бъдещата електронно-цифрова цивилизация.

Тази последователност в разказа доказва и правотата на извода, че «образът на звяра» вече присъства в нашия живот. Защото, ако днешните числови имена са същите имена на звяра, за които Откровението говори (а за нас това вече е доказано), тогава и «образът на звяра», и лъжливите личби и чудеса би трябвало вече да съществуват и да действат, след като за тях Откровението говори точно преди писаното за «името на звяра». + + +

И тъй, правилно ли ще бъде да чакаме някой ден, при антихриста, да поставят изведнъж и навсякъде някакви статуи или изображения, които ще убиват (с лазерен лъч или с нещо друго) всеки, отказал да им се поклони? Трябва ли да чакаме време, в което в православните храмове да бъдат внасяни идоли, а в православните икони - вграждани говорещи зверови образи? Защо съвсем не забелязваме, че пророчеството за говорещ и действащ образ на звяра се сбъдва пред очите ни?

Дали не е така, защото всеки ден самите ние се покланяме на това зверово изображение и му принасяме в жертва скъпоценното време на краткия си земен живот, чувствата и чистотата на помислите си. Затова нямаме и духовната яснота, за да прогледнем за очевидното. «Лицемерци! – ще ни каже Христос, - лицето на земята и небето умеете да разпознавате, а признаците [на «последното време»] как не узнавате?» (срвн. Лк. 12:56 и Мт. 16:3).

«Който има ухо, нека чуе.» (Откр. 13:9). Амин.

 С любезното предоставяне от Деян Кънчев и

Църногорски монастир «Св. св. Козма и Дамян Асийски»

Брезник, 2010 г.