http://www.pravoslavieto.com/books/putishta_vodeshti_kum_ada.htm
Предисловие От българските издатели
Любезни читателю, настоящият сборник е съставен от беседи и статии от духовници и светски лица, публикувани в печата в периода 1991-1995 година. Той съдържа и разкази на потърпевши и свидетели, които са практикували или изучавали окултизъм. Ние считаме, че книгата сама говори за себе си и възнамерявахме да оставим текста й без предговор, но едно много печално явление, което е пуснало здрави корени на родна почва, ни задължава да вземем отношение.
Окултизмът, макар и не особено привлекателен за прагматичната натура на повечето българи, започва безпрепятствено да заема все по-сериозни позиции сред обезверените млади хори. Разбира се, той е достатъчно добре замаскиран под заглавия от медицински, спортен или приложно-психологически характер. Не липсва и изобилие от откровена "мистика", обещаваща бърз просперитет в духовен и социален план. Но не това е най-страшното, защото тази инвазия може да бъде проследена във всички европейски страни (където тези занимания вече не са толкова на мода) и особено в Америка. По-страшно е друго. Наблюдава се очевидна тенденция, както сред светската интелигенция, така и сред духовенството, да не се проявява задълбочено и сериозно отношение към тези проблеми и най-вече - да се отрича тяхната действителност.
Скъпи читателю, ние ти предлагаме превода на настоящата книга, за да преодолеем с Божия помощ и според силите си тази тенденция. Нека знаем, че не ще можем да се противопоставим на злото, ако отричаме неговото съществуване. Това е равносилно на духовен инфантилизъм. Нека не затваряме очите си пред съществуването на тъмните сили. Нека бъдем осветлени за тяхната същност и произход. Нека знаем за последиците от техните действия. И нека не бъдем лековерни и да не мислим, че духовната криза ще бъде преодоляна, ако се правим, че не я забелязваме.
Пишещият тези редове е на мнение, че повечето от тези, които днес масово превеждат и разпространяват окултна литература или пък участват в телевизионни предавания, които занимават зрителите с астрология или "свръх естествени" феномени, не са навлезли дълбоко в сатанинските бездни. Движат ги не духовни, а комерсиални, в една или друга форма, интереси. Обръщайки се към тях, ние искрено и от опит ги умоляваме: "Скъпи братя и сестри, не избирайте като поле на вашите интереси и изява тази дейност! Това, което днес ви изглежда привлекателно и логично със своята нестандартност и свободомислие или пък с философска и психологическа задълбоченост, утре ще се окаже най-жестокият ви тиранин, изискващ от вас да изоставите духовните си стремежи за сметка на може би наистина "смайващи" временни успехи, чиято причинно-следствена връзка води в ада. А псевдодуховността, с която всичко това е замаскирано, не е нищо повече от своеобразен начин за преподаване на познание за силите и законите на естеството (подобно на математиката, физиката, химията, медицината, психологията и пр., но напълно лишен от морал), от който безплътните сили на злото се нуждаят, за да материализират волята си сред хората. Не ставайте техни съработници, защото делата им са безплодни. Те не притежават реално битие, а единствено главозамайваща с мащабите и разнообразието си форма. Тяхната цел е да откупят на цената на индивидуалния ви просперитет вашата безсмъртна душа. Не бивайте лекомислени единствено поради апетитите на времето, в което живеем! Чака ни Вечността! Ако пък вашето човешко любопитство не ви дава мира, обърнете се за съвет към свещеници, запознати с тези проблеми, или пък към специализирана по въпроса православна литература. Помнете: Окултизмът е хладнокръвно към жертвите си оръжие, придружено с подробни указания за използване, но най-често без адрес на "производителя". Не се ползвайте от него, за да не давате след време отчет за жертвите си и да не се окажете Богоборци, преди дори да сте познали Господа."
На тези пък, които трайно са установили интересите си в тази област и са станали зависими от заниманията си до степен на неприемане на Богоустановения ред, желаем да кажем: "За Бога никога не е късно да се покаем, но нашите дни са преброени!"
На всички останали, които вземат в ръцете си тази книга, желаем никога да не се докосват до това гибелно знание, станало причина за прогонването на прародителите ни от Божия рай. Нека не проявяват детинска наивност и да не вярват, че окултните занимания са невинно развлечение за скучаещи домакини, подобно на кръстословиците, както се опитват да ни убедят вестниците, публикуващи "астрологически прогнози". Светът на тъмните сили е реалност и ние трябва да браним душите и сърцата си от него.
Илия Христов
Молитва из последованието молебно пеене за обръщане на заблудени
Всевишний Боже, Владико и Създателю на тварите, изпълващ всичко с величието Си!
На Теб, вседаряващият ни Господ, принасяме благодарност ние недостойните, защото не се отвръщаш от нас поради беззаконията ни, но ни преварваш с щедростта Си.
Ти Си изпратил за наше спасение Своя единороден Син, благовестил Си ни и безмерното Си снизхождение към човешкия род, защото искаш и очакваш да се обърнем към Тебе и да бъдем спасени. Ти, снизхождайки към немощите на нашето естество, укрепвайки ни с всесилната Си чрез Твоя Свети Дух благодат, утешавайки ни чрез спасителната вяра и съвършената надежда за вечни блага, ръководиш Своите избраници към небесния Сион, обгрижвайки ги като зеницата на окото Си.
Ние, Господи, изповядваме Твоето велико и безпределно човеколюбие и милосърдие, но виждайки множеството попълзновения, най-прилежно Те молим, всеблагий Господи. Ела над Своята църква и погледни, защото, макар и да сме приели Твоето спасително благовестие и радостта Ти, тръните на суетата продължават да вършат своето - у едни малоплодно, у други безплодно - и поради умножаващите се поради това беззаконие ереси, те се противопоставят чрез разколи на Твоите евангелски истини, отстъпват от Твоето достояние, отхвърлят благодатта Ти и предават себе си на съд пред Твоето Всесвето Слово.
Бъди милостив, Те моли Твоята църква, представляваща Тебе, Началника и Извършителя на нашето спасение Иисуса Христа. Бъди милостив към нас, укрепи ни в правоверие чрез силата Си и просвети разумните очи на заблудените чрез Своята Божествена светлина, та да разберат истината Ти. Смекчи ожесточението и отвържи слуха им, та да познаят гласа Ти и да се обърнат към Тебе, нашия Спасител. Изправи, Господи, развращението и живота им, несъгласни с християнското благочестие. Направи така, та всички да живеем свято и непорочно, за да се вкорени спасителната вяра и да пребъде плодоносна в сърцата ни. Не отвръщай лицето Си от нас, Господи, въздай ни радостта на Своето спасение. Дарувай, Господи, със света ревност и пастирите на Своята Света църква, та да разгърнат евангелската си загриженост и за спасение и обръщане на заблудените. И ръководени така, всички да достигнем до съвършена вяра и истинска любов. И там, заедно с лика на пречистите небесни сили да Те прославим Тебе, нашия Господ, Отца, Сина и Светия Дух, сега и всякога, и във всички векове.
Амин.
По книгата: Последование на молебно пеене "За обръщане на заблудени", което се пее в Неделя Православна и при случай на нужда. СПб. 1902. (Преведена свободно от руски. Бел. ред.)
Виж също: Православен молитвослов
Животът днес е станал ненормален
Защо е важно човек да има православен светоглед и защо днес е много по-трудно той да бъде придобит, отколкото в миналото?
През отминалите векове - например в Русия през ХIХ век - този светоглед е бил част от православния живот и е бил поддържан от околната действителност. Там, освен другите общности, е имало и повече от хиляда официално регистрирани манастира. Монашеството било общопризната част от живота. Наистина в повечето семейства някой - сестра или брат, чичо, дядо или по-далечен роднина - били монах или монахиня, без да говорим за другите примери на православен живот - странниците и юродивите ради Христа. Повечето от масово четените книги били православни. Самият всекидневен живот бил труден за повечето хора. За да преживяват, те не възлагали големи надежди на живота, а и смъртта не била рядкост. Всичко това подкрепяло учението на Христа за реалността и близостта на другия свят.
Сега всичко е променено. Нашето Православие е островче сред света, който живее според съвсем други принципи и тези принципи с всеки изминал ден все повече се променят към по-лошо и все повече ни отчуждават от него. Много хора се подлагат на изкушението да разделят живота си на две категории: на всекидневен живот на работното място със светските приятели в светските дела и на православен, според който живеем през неделите, през другите дни от седмицата, или когато имаме време за това. Но ако погледнем по-внимателно светогледа на такъв човек, той често е странна комбинация от християнски и светски ценности, които всъщност не могат да бъдат смесвани.
Всеки, който погледне нашия съвременен живот в перспективата на онзи нормален живот, който са водили хората през отминалите времена, не може да не бъде поразен от това, колко ненормален е станал животът сега. Самото разбиране за авторитет и послушание, приличие и вежливост, поведение в обществото и частния живот - всичко рязко се е променило, обърнало се е наопаки, като изключим няколко отделни групи - обикновено християни от едно или друго изповедание, които се опитват да запазят т. нар. старомоден начин на живот.
Нашият ненормален живот днес може да бъде характеризиран като развален и разглезен. Със съвременното дете още от младенческата му възраст се отнасят като със семейно божество: прищевките му се удовлетворяват, желанията му се изпълняват, то е заобиколено от играчки, развлечения, удобства, него не го учат и възпитават в съответствие с основните принципи на християнското поведение, а му позволяват да се развива в онова направление, към което се насочват неговите желания. Обикновено е достатъчно то да каже: "Аз искам" или "Аз не искам", за да се преклонят пред него услужливите му родители и да му позволят да постъпва, както поиска. Може би това не се случва "във всички семейства" и "през цялото време", но се случва достатъчно често и дори родителите, които имат най-добри намерения, не могат изцяло да го избегнат.
Когато такъв човек пораства, той естествено се обгражда със същото, с което е свикнал от детинство: с удобства, развлечения, играчки за възрастни. Такъв живот става постоянно търсене на "развлечения", които дотолкова са лишени от каквото и да е сериозно значение, че пришълец от която и да е страна на ХIХ век, като гледа нашите популярни телевизионни програми, лунапарковете, рекламата, филмите, музиката - почти всеки аспект от съвременната ни култура - би си помислил, че е попаднал в страна на някакви безумци, загубили всякаква връзка с всекидневната реалност. Ние често не си даваме сметка за това, защото живеем в това общество и го възприемаме като даденост.
Някои доскорошни изследователи на нашия съвременен живот нарекоха младежта на днешния ден "поколение на мен", за което са характерни поклонението и обожаването на самия себе си, което препятства развитието на нормалния човешки живот. Други говорят за "пластмасова" вселена или фантастичен свят, в който днес живеят толкова много хора, които не са в състояние да застанат с лице към реалностите на околния свят или да се приспособяват към нея, или да се обърнат към собствените си вътрешни проблеми.
Когато поколението "на мен" се обръща към религията, което много често се среща през последните десетилетия, това обикновено е някаква "пластмасова" или фантастична форма на религия: религия на "саморазвитието" (при която обект за поклонение си остава "Азът"), на промиване на мозъците и контролиране на мислите, на обожествени гуру или свами, на търсене на НЛО и "извънземни" същества, на ненормални духовни състояния и усещания.
За нас е важно да осъзнаем, когато днес се опитваме да водим християнски живот, че светът, който е създало нашето разглезено време, предявява към нашата душа изисквания, които, трябва да признаем, са тоталитарни. Това лесно може да бъде разкрито в получилите през последните години толкова широка известност извращаващи душата култове, които изискват подчинение на самозвания "светец". В светския живот това може да се забележи тогава, когато човек се сблъсква не с отделно изкушение тук или там, а с постоянно състояние на изкушение например във вид на фонова музика, която се чува навсякъде - в супермаркетите, учрежденията, или във вид на указатели и обяви из градските улици, на рокмузиката, която стига също и до горските пътеки и къмпингите, или в къщи, където телевизията често се превръща в господар на дома, диктуващ съвременните ценности, мнения и вкусове.
Смисълът на това всеобхватно изкушение, което днес напада хората, е в следното: живей с днешния ден, наслаждавай се, отпусни се, чувствай се добре. Като символ на нашето безгрижно, преследващо развлеченията, самозалъгващо се време може да послужи нашият американски Дисниленд.
Но може да бъде зададен въпросът: какво отношение има всичко това към нас, които се опитваме, доколкото можем, да водим трезвен, православен християнски живот? Голямо! Ние трябва да осъзнаем, че животът около нас, колкото и ненормален да е, е онова място, в което ние започваме нашия собствен християнски живот. Каквото и да направим с него, с каквото и действително християнско съдържание да го напълним, той все пак носи върху си отпечатъка на "на мен" поколението.
Съществува един лъжлив подход към живота около нас, който мнозина приемат, като мислят, че тъкмо това е образецът, според който трябва да постъпват православните християни, а именно - да са в крак с времето: да се приспособяват към рокмузиката, към съвременните моди и вкусове и към целия ритъм на нашия джазов съвременен живот. Често по-старомодните родители имат ограничен досег с него и живеят повече или по-малко изолирано със свой собствен живот, но те ще се усмихват, когато видят, как децата им следват най-новото безумство, и ще си мислят, че това е безвредно.
Този път е истинско нещастие за християнския живот, той е смърт душата. Някои все още могат външно да живеят пристойно, без да се борят с духа на времето, но вътрешно са мъртви, и което е най-печално, децата им ще платят за това с различни психически и духовни разстройства и болести, които се разпространяват все повече и повече. Християнинът трябва да се различава от света и това трябва да е едно от основните неща, които той следва да усвои като част от своето християнско възпитание. Иначе няма смисъл да се нарича православен християнин.
Ние трябва дълбоко да разберем в какви времена живеем, колко малко всъщност знаем и чувстваме нашето Православие, колко далеч сме не само от светците на древността, но дори и от най-обикновените православни християни, които са живели преди сто години или дори само преди едно поколение, и колко силно трябва да се стремим дори към това да оцелеем просто като православни християни.
Какво можем да направим, за да добием такова съзнание и разбиране, и как да го направим плодотворно в нашия живот?
Първо, тъй като независимо от желанията ни ние се намираме в света, трябва твърдо и реалистично да го възприемаме заедно с изкушенията му, без да му се поддаваме. Ние трябва да разбираме, че онова, което ни се внушава, произлиза от един източник - то има определен ритъм, определено идейно съдържание: това е идеята за самопоклонението, отпускането, безразличието, наслаждението, отказът дори от най-малката мисъл за друг свят, която ни се натрапва в различни форми. Фактически това е обучение в безбожие. Ние, след като знаем какво именно се старае да направи с нас светът, трябва активно да се защитаваме, формулирайки и давайки гласност на православния си християнски отговор на това въздействие. Откровено казано, като наблюдаваме как живеят в днешния свят православните семейства и как предават православието си, може да се създаде впечатлението, че в тази битка те най-често губят, а не печелят. Броят на православните християни, които запазват в цялост своето лице и не се променят по образа на съвременния свят, наистина не е голям.
Все пак обкръжаващият ни свят не бива да бъде разглеждан като изцяло лош. Всъщност, за да се запазим като православни християни, ние трябва да бъдем достатъчно разумни, за да използваме за целите си всичко, което е положително в него.
Детето, което от малко е привикнало към класическата музика, душата на което се е развивала под нейното влияние, не се поддава на изкушенията на грубия ритъм, на "рока" и другите форми на съвременната псевдомузика в онази степен, в която им се поддава порасналият без музикално възпитание. Такова едно музикално възпитание, според думите на оптинските старци, очиства душата и я подготвя към приемането на духовните впечатления.
Детето, което е привикнало към хубава литература и поезия и което е усетило въздействието й върху душата си, няма да стане привърженик на съвременната телевизия и евтините романи, които опустошават душата и я отклоняват от християнския път.
Детето, което се е научило да вижда красотата на класическата живопис и скулптурата, няма лесно да бъде въвлечено в извращенията на съвременното изкуство и няма да се стреми към безвкусните изделия на съвременната реклама и порнография.
Детето, което знае поне нещо за световната история, особено от християнските времена, за това, как хората са живели и мислили, в какви грешки и капани са попадали тогава, когато са се отклонявали от Бога и Неговите заповеди, и какъв достоен за слава живот са водели, когато са Му били верни, ще може да разсъждава за живота и философията на нашето време и няма да тръгне като слепец след първата философия, с която се сблъска.
Изобщо човек, който е добре запознат с най-добрите плодове на светската култура, има много по-големи възможности да води нормален и ползотворен живот на православен християнин, отколкото онзи, който се е обърнал към православието и притежава познания единствено за съвременната популярна култура. Онзи, който се е обърнал към православието веднага след "рок" културата, и изобщо всеки, който си мисли, че ще може да съчетае православието с култура от такъв тип, ще трябва да премине през много страдания, преди да стане един наистина сериозен православен християнин, който е в състояние да предаде вярата си и на други. Без страдания и разбиране, православните родители ще отгледат деца, които ще бъдат погълнати от съвременния свят.
Затова в битката си против духа на този свят ние трябва да използваме най-доброто, което той може да ни предложи, за да отидем по-напред от това по-добро. А то, ако ни стига мъдростта да го виждаме, ни се посочва от Бога и Православието, а ние от своя страна трябва единствено да се възползваме от него.
Иеромонах Серафим (Роуз)
Из книгата "Светото Православие - ХХ век". М.: Донской монастырь, 1992.
Сатаната и тъмните сили
Н. Пестов
"Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии." (Лук. 10:19)
Както пише епископ Игнатий Брянчанинов:
"Гибелта ни е станала чрез унищожаването на общуването с Бога и чрез встъпване в общуване с падналите и отхвърлени духове. Спасението ни е в разтрогването на общуването със сатаната и във възстановяването на общуването ни с Бога".
В живота си нито един християнин не ще избегне срещите с тъмната сила. "В света сатаната се бори с Христа, а бойното поле са сърцата на хората", пише Достоевски.
Тук най-важното е да бъде открито присъствието му, което най-често е тайно, но понякога и съвсем явно. Ето какво пише за това св. Иоан Кронщадски:
"Когато пристъпим искрено да работим за Господа и силно засегнем гнездящите в нас демони на страстите ни, тогава те се въоръжават срещу ни с цялата си адска злоба, с всичките си страхове и силни пристрастия към земните блага дотогава, докато не ги изгоним от нас с усърдна молитва или с причастяването ни със Светите тайни.
Поради това и беснуващите са спокойни, докато не ги изправят пред някоя светиня. А откъде се взима необикновената им сила, когато ги изправят, отвращението им от светинята, хуленето, оплюването и пронизителният им вик?
Ето обяснението на неразбирането, защо беснуващите се или така наречените "викащи" крещят по време на литургия, или когато ги приближат до светите мощи. Това е, защото бесовете се срещат с благодатта, която ненавиждат и която е по-силна от тях, която ги изгаря, изтиква, поразява, гони ги вън от любимото им жилище."
Трябва ли да се страхуваме от сатаната и от неговото войнство? Да,те наистина са силни и страшни.
Преподобният Серафим казвал, че "ако Господ би позволил, сатаната би могъл с единия си нокът да заличи от земята целия човешки род."
А отец Александър Елчанинов е писал: "Колкото по-дълго живее човек, толкова по-убедително вижда, колко е силен сатаната."
Но християнинът не бива да се страхува от него. От момента на Христовото Възкресение звучат победните Му думи: "Аз победих света" (Иоан. 16:33) и "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята" (Мат. 28:18). Силата на Господа и Неговия Кръст, както и благодатта на тайнствата, и добродетелта на смирението са такива, че спасяват от сатаната всички, които с вяра се обръщат към Него за помощ.
Подвижниците на благочестието и светците ни дават безбройни примери за безстрашие пред тъмната сила.
Ето пример за това от живота на подвижницата на благочестието, духовната дъщеря на преп. Серафим - Елена Василиевна Мантурова.
Преди постъпването й в Дивеевската обител Елена Василиевна живеела заедно с брат си Михаил и неговата съпруга. Веднъж връхлетяла страшна буря. Цялото семейство се събрало в стаята й, където в ъгъла тя спокойно се молела. Изведнъж, след една силна светкавица, оттам, където стояла подвижницата, се чул неестествен звук, подобен на котка.
Този звук довел всички присъстващи в ужас и те се обърнали към Елена Василиевна. "Не се бой, брате, не се бой, сестро - казала спокойно тя. - Та това е дяволът." Тя сътворила кръстно знамение на мястото, откъдето се чул викът, и добавила: "Ето че вече го няма. Нима той може да ни стори нещо?" Въдворила се тишина и всички се успокоили.
Трябва да отбележим, че Господ позволява на дявола да плаши или да напада видимо (явно) само онези християни, които вече са израсли и укрепнали духовно, заради усъвършенстването им в духовната борба. Нему не е дадено да се показва по видим начин на онези, които тепърва навлизат в духовния живот. Но на подвижниците на благочестието и на светците често се налага да претърпяват зло от него.
Ето още един случай, станал с Елена Василиевна.
Една вечер тя четяла Псалтира в долната църква на Дивеево. Изведнъж от горния вход някой се спуснал бегом по стълбата, втурнал се в църквата, в която се молила, и се претърколил с толкова шум и трясък, че спящите около нея сестри се събудили.
Друг път, в същата църква, тя чула как някой почукал на вратата. Отишла да отвори и видяла някого, който стоял пред нея в саван.
Когато научил за тези нападения, преп. Серафим забранил на Елена Василиевна да остава сама в храма.
Както казвал старецът Адриан (от Югската пустиня), който претърпял много от нападенията на тъмната сила: "С какви ли не страхове, бедствия, бесовски клопки и непоносими страшилища е изпълнен въздухът така, че ако човек би прозрял това, едва ли би останал жив. Но всичко това е скрито от нас от благия Промисъл на Господа и по Милостта Му."
Той също така казвал: "Тези изкушения и клопки трябва неизбежно да засегнат всеки човек. А тогава той ще се чувства измъчен и ще му е тежко."
Според учението на Светите отци съществуват три степени на влияние на тъмната сила върху човека.
Първата степен е пробуждането в душата на едни или други страсти, на склонност към грях, зараждането на различни пристрастия.
Ако тъмната сила не успява в това и човекът успешно се бори с нейните изкушения, тя започва да го напада чрез околните, като възбужда в тях недоволство, вражда и ненавист към подвижника на благочестието. Настройва срещу него и близките му, които започват да го измъчват чрез внушения да отстъпи от праведния път.
Ако не успее и в това, или ако подвижникът живее уединено, на бесовете бива разрешено да се явяват открито на подвижника и да го плашат с разни страхове.
При това за по-силните духом се допуска и физическо нападение върху им. Така например е бил пребит от бесовете преп. Антоний Велики.
В тази борба се каляват духовните сили на светците и подвижниците и им се приготвят победни венци.
Трябва да се спомене, че онези светци и подвижници, на които е било дадено да се срещнат отблизо с тъмната сила при противоборството с нея, не обичали много да говорят за това, като са считали, че е ненужно и опасно.
Друг пример е старецът Алексий Мечев, който никога не казвал на духовните си деца за бесовете. Те сякаш не съществували за него, той не искал да ги познава. Неговата молитва и осияването от Св. Дух прогонвали от него и от духовните му чада цялата тъмна сила и затова той сякаш не се срещал с нея.
И надали християнинът изобщо трябва да се запознава със сатаната, с неговото царство, с неговите свойства и прояви.
Може би тук следва да се ограничим с това, което ни откриват Св. Писание и творенията на Светите отци на Църквата.
И макар че християнинът трябва да знае за всички видове въздействия на тъмните сили върху душата му, не бива да се търси и чете такава литература, която непосредствено открива образа на най-страшния човешки враг и онази бездна от ужаси, грехове, пороци и безобразия, които са насадени от него.
Защо душата да се спуска в тъмата, когато спасението й е в приобщаването към светлината? И полезно ли е да се вдишват отровните изпарения, които се надигат от тази тъма? А ако изпаренията й проникват в нас, трябва час по-скоро да ги напуснем и да търсим чистия въздух - полъха на Св. Дух.
Трябва също така да помним, че според закона на подражанието всичко, което се поражда от сатаната, е опасно - всички видове на порок и грях, на страсти и пристрастия, на лъжи и лъжеучения, на душевно безобразие и нечистота. И колкото по-далеч се намираме от тях, колкото по-малко влияние оказват на душата ни, в толкова по-голяма безопасност сме.
Безусловно всички новопристъпили към духовен живот, които все още не са укрепнали, трябва да проявяват голямо внимание относно тъмните сили. Според съвета на един опитен в духовната бран йеромонах те не бива да си възлагат непосилни духовни подвизи:
"Не дразнете врага. По-добре е той да ви забелязва по-малко. Не ще издържите борбата с него. Той не прощава не само добрата постъпка, но дори и молитвата."
Затова малцина от пастирите се нагърбват с такива задачи, като прогонване "с молитва и пост" (Мат. 17:21) на тъмната сила от обзетите от нея ("бесноватите"). А онези от тях, които са правели успешно това, обикновено са претърпявали гонения: срещу тях се опълчвали околните, прогонвали са ги, премествали са ги от едно място на друго и т. н.
Обаче светците и ревностните подвижници на благочестието не се плашели и не се плашат от всичките козни на врага, насочени срещу тях. Нещо повече - при видимо нападение на тъмната сила срещу тях светците винаги са побеждавали. Някога сатаната в образа на лъв нападнал преп. Сава Освещени. Нахвърлял се и се отдръпвал назад, отново се нахвърлял и отново отстъпвал. Виждайки, че звярът ту се нахвърля, ту отстъпва, преподобният му казал: "Ако имаш власт от Бога да ме погълнеш, защо отстъпваш? А ако ли нямаш, защо се трудиш напразно? Защото чрез силата на моя Христос аз ще те надвия, лъве." И бесът веднага изчезнал.
И когато на християнина се наложи да се срещне - наяве или насън - в живота си с тъмната сила или с нейна проява, трябва само да си спомним за онова непобедимо оръжие, което той притежава. А това оръжие е Христовият Кръст, с който трябва да се оградим, а също така и християнското смирение. За последното преп. Силуан Атонски пише така: "Войната (с тъмната сила) е упорита, но само за гордите, а на смирените е леко, защото те са възлюбили Господа и Той им дава Своето силно оръжие - благодатта на Св. Дух, от която се боят нашите врагове, защото тя ги гори."
Впрочем, ако християнинът не трябва да се бои от видимите нападения на тъмната сила, то той трябва винаги да знае за постоянното й и невидимо за телесните очи въздействие върху му, да има ясна представа за него и непрекъснато да се бори с това въздействие.
Както пише архиепископът Арсений (Чудовски):
"Светите подвижници не съветват да се боим от вражеските козни, които се проявяват в борбата срещу помислите и т. н., защото демоните могат само да ни плашат, но не е по силите им да овладеят нашето същество, ако се оградим с молитва, кръстно знамение и духовна трезвост. Страхът само прави слабо сърцето ни и парализира всичко, което ни прави силни срещу вражеската сила."
Когато е обхванат от някаква страст или забелязва у себе си пристрастие към нещо, когато наблюдава в душата си състояние, което е противоположно на плодовете на Св. Дух (любов, радост, мир и т. н.) - отвращаване от всичко добро, неприязън, студенина към хората, униние, безпокойство, гнетяща тежест - християнинът трябва ясно да съзнава, че душата му в някаква степен е завладяна от тъмната сила.
Според учението на преп. Антоний Велики:
"Демоните не са видими тела, но ние им служим за такива. Когато душите ни приемат тъмни помисли, ние приемаме самите демони и ги правим явни с телата си."
В тези случаи християнинът незабавно трябва да се въоръжи духовно и да започне да се моли.
Лукавият обаче не може да бъде победен със собствени сили. Победата се постига само чрез силата на Христос и на Неговия Кръст. Затова и борбата ще се състои предимно в прилежна молитва за застъпничество и участие в тайнствата Покаяние и Причастяване.
При тези случаи от молитвите се четат: "Да възкръсне Бог", Символът на вярата или 90-и псалом.
В някои случаи (например при силни прояви на някаква страст), може би ще се наложи към молитвата да се присъедини и постът. При това трябва да се помни, че Господ най-често допуска нападките на лукавия срещу нас или при проява на гордост, или като наказание за някакъв грях. Затова и молитвата за застъпничество трябва да започва с покаяние за онези грехове, които ни подсказва съвестта.
Из книгата на Н. Пестов "Современная практика православного благочестия". Спб.: Сатисъ. т. 1. 1995.
Изповед на една самоубийца
Аз съм на 38 години, имам висше образование, живея в Сибир, в Кемеровска област. Работила съм по вахтения метод в едно от газодобиващите управления на Томска област. Много ценях работата си.
Винаги съм се интересувала от аномалните явления, четях статии и често мислех за това. След време в продължение на няколко години и с мен започнаха да се случват странни явления: ту някакъв полтъргайст се "засели" в апартамента ми, ту се появяваха и изчезваха някои предмети. Не се страхувах и поощрявах "барабашките", като смятах, че те са проява на "симпатичен домашен дух". Поне някакво развлечение в не особено разнообразния сибирски живот. Тогава дори не можех и да предположа до какво ще доведе тази симпатия.
Родителите ми, които са кръстени в детските им години, не вярваха в Бога, като считаха, че църковният живот е предразсъдък от миналото. И все пак, когато съм била на пет години, баба ми ме завела в един храм и тайно от родителите ми ме кръстила. Оттогава душата ми някъде в дълбините си запазила вярата си в Бога, но аз се стараех да не мисля за Неговото битие и рядко влизах в църква.
Аз живеех, меко казано, не много праведно, което всъщност послужи и като повод за моето уволнение. Така загубих работата си, която, между другото, ми носеше добър доход. Уволнението ме потресе и аз престанах да спя, започнах да вдигам кръвно, а веднъж получих и тежък сърдечен пристъп.
И ето че на фона на това безсъние и униние аз чух успокояващи гласове, които ми предсказваха прекрасно бъдеще. Веднага си помислих, че или полудявам, или се разболявам от шизофрения. С нищо друго не можех да си обясня тези гласове, най-малко пък с нечиста сила. Щом се появиха мислите ми за полуда, "гласовете" започнаха да ме уверяват в обратното, а като доказателство например ми демонстрираха движение на минутната стрелка на часовника напред-назад. Тези движения на стрелката виждаха и приятелите ми. Те обаче ги възприемаха като фокуси, които уж съм правела с помощта на магнити или по други начини (преди време работех като шлосер на контролно-измервателна апаратура).
Отначало тези гласове се представяха като "енергоинформационни същности". Беседите ставаха нощем. И аз разговарях уж с "централния компютър на енергоинформационното поле" (такива названия, дори след като завърших следването си, бяха за мен неизвестни, загадъчни)."Те" разказваха как нощем "снемат" информация от хората, при което сърцето на някои контактьори не издържа и те умират от инфаркт. Аз се отказах да общувам, защото съвсем не ми беше до това . Загубих работата си, а тук ме преследва нещо ненормално. А и в "техните" разкази нямаше нищо ново и аз започнах да се надсмивам над "същностите", понеже бях съвсем уверена, че съм се побъркала.
Тогава "те" избраха друг, по-ефикасен вариант. Аз чух гласа на баба си, майката на майка ми, която ме е отгледала (бях кръстена от баба си по бащина линия), и гласа на една моя починала приятелка. Заплаках горчиво и окончателно повярвах, че това са гласове на мили на сърцето ми хора. "Близките" ми съобщиха, че се намират в ада: баба ми заради безбожието си, а приятелката ми - заради лошото си поведение (моето обаче не бе по-добро). Те ми предрекоха същата участ.
Започнаха да ме молят да напусна този живот доброволно. Казаха, че тук вече нищо не ме задържа, дъщеря ми е уредена, с мъжа ми няма да живея добре, а майка ми ще мога да прибера при мене, когато поискам... В края на краищата аз се съгласих.
"Те" ми заповядаха да се напия с водка и ми съобщиха, че през нощта най-сетне ще ме приберат при себе си. И ми демонстрираха как ще стане това. По тялото ми отгоре надолу се спусна някаква вълна към областта на сърцето. И в този миг то спря. Аз се опитах да извикам, но не можах. Тогава вълната мина към краката ми и излезе от тях, като продължи нататък. След секунда сърцето ми отново заби.
Едва тогава разбрах, че бях на косъм от смъртта. "Те" само ме попитаха: "Е, какво?! Успя ли да извикаш за помощ?" С това искаха да кажат, че могат, но не ме прибират насила. И като доказателство за силата си показваха различни фокуси: лицето ми в огледалото ту ставаше гладко като на дете, ту изсъхнало и набраздено от бръчки като на старица.
Предсмъртното си писмо написах под "тяхната" диктовка.
Напих се и заспах. Събудих се посред нощ в три часа със силно главоболие, но жива. "Гласът" ми съобщи, че сърцето ми е издържало, и това ме накара да размисля. Намерих сили да стана, да доближа масата и да унищожа писмото. Гласовете обаче не спираха. В стаята с тътен нахлу някаква сива, воняща мъгла, а главата ме стегна така, че ми се струваше, че още малко и ще изгубя съзнание. Аз затисках с длани ушите си, но тътенът не спираше.
Тогава ги видях. Те приличаха на лунната пътека по набраздената повърхност на някое плитко езеро. Тогава се досетих да ги свържа с нечистата сила и се прекръстих. Съществата веднага изчезнаха, стихна и тътенът, а аз отново легнах и веднага заспах.
След това в душата ми се появи някакво умиротворение и спокойната увереност, че това повече няма да се повтори. Но към вечерта отново започна да ме обхваща познатият див страх, който обикновено предшестваше появата на нечистата сила. Наложи се дори да извикам бърза помощ, за да ми направят успокоителна инжекция. Тази нощ спах като пребита.
На следващия ден, неделя, си спомних за баба си и реших да отида на църква. Помолих се, както можех, по молитвеника, който неотдавна ми беше подарила братовчедка ми, и купих икона на Богородица.
Не рискувах да нощувам сама - поканих при себе си две приятелки. Учудващо е, но тътенът, който съпровождаше появата на нечистата сила, чуваха и те, но не му придадоха особено значение: решиха, че шумът идва от тръбите на централното отопление. Не ги разубеждавах и не започнах да им разказвам за проблемите си, защото и самата аз се съмнявах в реалността на ставащото. Късно след полунощ те си отидоха, но обещаха, че ще се върнат след известно време.
Като останах сама, аз отново започнах да изпитвам ужасни атаки от страна на нечистата сила, която неочаквано заговори с мен от името на Господа. Железният глас започна да изброява греховете ми, а после започна да изисква от мен да избера: или смъртта, или лудостта. В невежеството си аз повярвах! Пак се появи натрапчивата мисъл за самоубийството, но аз не се съгласявах да сложа край на живота си. Тогава гласът ме заплаши, че вместо мен ще прибере дъщеря ми или майка ми. Главата ми се завъртя от тежките мисли: "Аз не желая злото на никого. Трябва да избирам. Дали да остана луда? Кому ще съм нужна такава..."
И най-сетне се реших и със сълзи в очите, подчинявайки се на гласа "свише", взех ножа. Приличах на робот: съзнанието се съпротивляваше, но ръцете сякаш се подчиняваха на някой друг и рязнаха гърлото ми.
"Сега умирай - чух аз. - След два дни ние ще те посрещнем." Губейки съзнание, аз попитах: "Къде?" Отговорът бе страшен: "В ада. Нали си самоубийца." След това се чу истеричен смях и едно възклицание, което ясно прозвуча, преди да пропадна в черната бездна. Ужасни четири думи: "Надсмиваше ти се дяволът."
И досега се учудвам как успях да изпълзя на стълбищната площадка, където ме откриха съседите.
В болницата три дни лежах в безсъзнание, а след това започнах да идвам на себе си. Щом състоянието ми се подобри, аз отново изпитах атаката на бесовската сила. Бесовете отново започнаха да ме заплашват, като ме караха да извадя иглата на системата от вената си и по този начин да сложа край на живота си. Но - чудно нещо! - аз владеех ръцете си и намирах сили да се боря.
Силите обаче отново започнаха да ме напускат, като отстъпваха място на познатия страх, но изведнъж някъде отблизо един тих и ласкав глас ми заповяда да не слушам бесовете. Заплахите им нямали сила, докато не им се поддавам. По-късно свещеникът ми обясни, че това е бил гласът на моя Ангел пазител.
Нечистата сила дълго се съвещаваше, спореше за нещо, страшно викаше и... реши да ме остави на мира. "Хайде - казаха, - да умъртвим човека, който те изгони от работа." Като не получиха моето съгласие, гласовете се отдалечиха, а не след дълго затихна и неприятният тътен. В пълната тишина ласкавият глас каза: "Наташа! Гледай да не се срамувам заради теб." Аз обещах да не греша повече и в същия ден започнах да оздравявам.
Преди да бъда изписана от болницата, ме прегледа психиатър, който не откри някакви отклонения. След известно време аз се изповядах и се причастих със Светите Христови тайни. Оттогава редовно посещавам храма, моля се и чета духовни книги. Сякаш очите ми отново прогледнаха и виждаха ослепително бяла светлина, като след дълги години живот в мръсно подземие.
Мина повече от година, но понякога все още чувам някъде далеч познатия тътен. Веднага се ограждам, както ме учи свещеникът, с кръстно знамение и тътенът изчезва.
Безкрайно съм благодарна на Господа, че ми остави живота за покаяние.
Раба Божия Наталия
(Писмо в редакцията на вестник "Православный Санкт-Петербург").
Черната магия
Макар че посвещаването на вещици се извършва тайно, все повече от тях открито се занимават с изкуството си и изискват неговото всеобщо признание. За все по-голямото им проникване в живота на обществото свидетелстват множество факти, като например официалното съществуване на група от студенти езичници (занимаващи се с магия) от Масачузетския университет, местната телевизионна програма "Real Witches", която си поставя за цел да разказва за всекидневния живот на вещиците, включването на езическите култове в Бостонското междуконфесианално съслужение, а също и законът на щата Кънектикът, който официално признава магията за религия. Пресата настойчиво доказва, че вещиците и магьосниците са напълно обикновени, нормални хора: учители, държавни служители, секретари, които просто се покланят на силите на природата и искат да го правят свободно.
Характерен е фактът, че за повечето от тези хора черната магия съвсем не е мимолетно увлечение, а важна част от живота им. От 50-те години насам в религиозния живот на САЩ проличава тенденцията голям брой хора да се насочват от традиционните вероизповедания към източните религии, като индуизъм и будизъм, а също и към различните окултни течения, в това число и магията. Сега в Америка расте вече второ поколение езичници, което се възпитава в езическа среда и преминава през езически ритуали, които съответстват на обредите на кръщаването и конфирмацията. И нека отбележим, че обществото се отнася към това все по-снизходително. Както казва в интервюто си за един вестник студентка от Масачузетския университет - член на групата на студентите езичници, тя не изпитва никакви затруднения по отношение на своето изповедание нито в семейството си, нито в студентската среда.
Съвременните американски вещици като правило са представителки на средната бяла класа, а понякога в общините влизат и мъже, привлечени от култа кам природата, към земята, веротърпимостта, а също така и общуването със света на духовете.
По-нататък ние ще си послужим със спомените на бившата помощничка на върховния жрец на магьосническата община (втория висш ранг на посвещаване). Тя се казва Кристина и днес се намира в лоното на Православната църква. Тези спомени свидетелстват за причините, които карат хората да търсят привлекателността на магията, и за опасностите, които тя крие.
Като не разбират демонската природа на магията, мнозина я считат за древна религия, която предхожда християнството, но която съвсем не е задължително да му противоречи. Практикуващите я постоянно подчертават, че те в никакъв случай не са сатанисти, че насочват изкуството си изключително към добри дела, според принципа: онова, което си пожелал на другия, ще ти се върне в троен размер. Те твърдят, че с помощта на своите ритуали постигат хармония с природата, а самите ритуали възприемат като магически похвати, с които управляват силите на природата. Не е чудно, че те често са образовани хора, които се интересуват от екологичните проблеми и жадуват да овладеят знания, които да им позволят да променят живота към по-добро. Мнозина пък са привлечени от ритуалите, заклинанията и магическите обреди като такива, тъй като най-разпространените в Америка вероизповедания изключват какъвто и да е мистицизъм.
За съвременните езичници е много характерно отсъствието на религиозно възпитание, на религиозни и културни корени.
Случаят с Кристина не е изключение - тя е израсла в семейство, в което майката е била католичка, а бащата - методист, така че на нея, по силата на един вид екуменически компромис, й се е налагало да посещава и католическата, и протестантската служба. Ръководният принцип бил следният: всички религии са равностойни, всички водят към Бога, само че по различни пътища. Не е чудно, че при такова "християнско възпитание" тя не е имала никакво предубеждение към магията.
Кристина научила за съществуването на вещици в своя град от едно анонимно интервю в местния студентски вестник. Не било сложно да бъдат открити и тя се запознала с тях. Отначало получила няколко книги, а по-късно, след обучение, което продължило година и един ден, била приета в общината им. Общината редовно се събирала за ритуално поклонение на природата всяко пълнолуние и по време на празниците (шабашите): пролетното и есенното равноденствие, средата на лятото, Нова година, Имболг, Белтайн, Лугнасадх и Самхайн. Първите четири ознаменували смяната на годишните времена, а останалите били свързани с периодите на браковете и раждането на потомство. Освен тези ритуали се извършвали и специални магически церемонии: очертавал се кръг и се произнасяли заклинания, които призовават богините на севера, юга, изтока и запада, в резултат на което участниците "се изпълват с природна енергия" и получават възможност да влияят върху събитията. Магията може да се използва, за да се изцели болен от рак, а също и за обичайни неща: за постъпване на работа или по-бързо да се паркира колата. Въпреки че всички тези танци на лунна светлина и призоваването на природните сили изглеждат като доста глупашко занимание, те, както свидетелства Кристина, оказват нужното въздействие.
"Дори и сега, след толкова години, изкушението е все още силно. Например, ако не стигат парите, за да се плати електричеството, си мислиш: е, за последен път..." Кристина, която има известни парапсихологически способности, отначало се чувствала като у дома си в общината, но както тя сама свидетелства, всичко се оказало само пролог към това, което започнало впоследствие. Тъмната страна обикновено се проявява само след година, година и половина.
"Научих се да съсредоточавам волята и разума си и да ги насочвам към нужната ми цел. Първата година на занятията е била, изглежда, най-чудната година в моя живот, бях обкръжена от близки хора, всички те притежаваха в известна степен свръхестествени способности. Аз бях щастлива, че като се обединим, ние ще можем да принасяме повече полза.
След година и половина обаче събитията добиха съвсем друга насока. При нас то се нарича срив. Започнаха да ми се случват ужасни неща. Изпитвах непрекъснат, нарастващ ужас. Тогава живеех в малка къща в една ферма и спях на тавана. Веднъж през нощта ненадейно ме обхвана страх, кожата ми изтръпна и цялото ми тяло сякаш натежа като олово: аз не можех да се помръдна, нито да извикам, а чувството на страх все повече се усилваше. В един момент усетих, че ако не съумея поне малко да се помръдна, за да премахна някак си това усещане, още малко и ще полудея. Съумях да помръдна главата си и тогава видях две светещи и наблюдаващи ме очи, и което особено силно ме порази, това същество висеше във въздуха, без да докосва пода. Сигурна съм, че това не бе халюцинация или игра на въображението, а аз дори и приблизително не мога да опиша обхваналия ме тогава ужас. След известно време - не мога да кажа дали това са били 3 минути или 3 часа - чувството на страх започна да отслабва. Този случай ми направи неотразимо впечатление.
Освен това започна да ме преследва един и същи сън, който винаги ме караше да се събуждам. Къщата ми се намираше в гората, върху един планински склон. На неговия връх ние направихме магически кръг за шабашите - мястото бе доста затънтено и наоколо нямаше съседи. В съня си сякаш се събуждах, гледах в прозореца към върха на хълма и виждах как той свети отвътре с мигаща светлина, като при това бях сигурна, че този сигнал е предназначен за мен. След като гледах филма "Близки срещи от трети вид", ми беше съвсем ясно какво е изпитвал неговият герой, когато казва: "Те са тук, те са дошли за мен". Този сън бе толкова реален, че не мога да кажа дали това ми се е присънило, или е ставало наяве. В същото време често ставаше и друго необичайно явление. Нощем от върха на хълма можеше да се види как на северозапад, на височина около 1000 фута, се появява ярко светещ, пулсиращ обект, който започва безшумно да се движи на югоизток. Щом само се появеше в далечината, кучетата от всички ферми, които се намираха по маршрута му, започваха да лаят, и колкото повече се приближаваше, толкова се приближаваше и кучешкият вой. Това ставаше редовно и помня, че всеки път гледах този обект и се надявах, че ще се върне и ще ме отнесе със себе си."
Една от съвременните вещици в свое интервю за един кливландски вестник проповядва "духовно познание на висшата сфера на света", съединяване с всички обитаващи вселената "същности". "Вие ще се убедите, казва тя, че това е част от вашето същество и че то ви направлява." За съжаление тя не разбира, че тази висша сфера и тези същности са само бесовете и тяхната дейност.
Съчувствайки на бедственото положение на тези хора, Кристина предупреждава: "Бих искала да им кажа, че всичко това няма никакво отношение към Бога. Общуването със света на падналите духове е крайно опасно не само за онези, които се занимават с това, но и за околните. Веднъж самата аз бях свидетелка как един млад човек загуби съзнание по време на магически обред. Една седмица той беше между живота и смъртта, а след това окончателно полудя. Мен ме спаси само Божията благодат. Уверени, че знаем какво правим, ние си нямахме понятие за коварството и злобата на тъмните сили, които се опитвахме да управляваме с помощта на магически заклинания. Избягвайте дори да гледате такива филми като "Полтъргайст" и "Ловци на духове", които изобразяват комично окултните явления. Благодарение на тях хората се отнасят несериозно към съществуването на тъмните сили, които ни ненавиждат и могат да погубят душите ни."
Ние, православните християни, не бива да си затваряме очите пред подобни прояви на бесовските сили в съвременното общество, а трябва да постъпваме според учението на Църквата. Както пише Лактанций, християнски апологет от IV век, имайки предвид тогавашните влъхви: "Благочестието - ето единствената ми защита. Над благочестивия не могат да властват никакви бесове, никаква съдба. Бог ще го избави от всякакво зло. Благочестивият и богобоязненият ще познае Бога." Нека нашата Православна църква ни бъде защита против лукавия дух на нашето време.
Вестник "Вера-Эском" (г. Сивтивкар). 1994 г. № 128-129
Шаманството
С. Шаталов
Преди всичко - откъде идват шаманите? За да стане човек шаман, той трябва да е имал шаман в рода си. Това обаче не е достатъчно, защото роднинските връзки съединяват много хора. Кой от тях ще продължи шаманското служение? Приемникът се избира от самите духове. Те отправят към избраника предложения да стане шаман и обикновено получават отказ. Духовете обаче упорстват, принуждават го, заплашват със смърт, наказват го. В края на краищата те постигат своето и получават нов служител. Такова описание на избора с незначителни различия присъства у всички народи, намиращи се понякога на противоположни краища на земното кълбо.
В литературата, посветена на темата за шаманството, е описана особена "шаманска болест", която съпътства избирането. Човекът може с часове да седи неподвижно, а понякога да се скрие в гората и с часове да скита из нея. Освен това в течение на няколко дни той лежи без сили и усеща ужасни болки. Смята се, че за да поеме шаманското служение, човек трябва да бъде "пресътворен". За да се извърши "пресътворяването", духовете отнасят душата му в един от трите свята - небесния, земния или подземния, където тя се "възпитава" от една до девет години, в зависимост от силата на бъдещия шаман. Именно по време на отсъствието на душата бъдещите шамани се разболявали от "шаманската болест". Това ставало на различна възраст: при "големите" шамани рано - от три до петгодишна възраст, при слабите - по-късно. В този период става и "рязането на тялото" - един от най-важните актове на шаманското призвание. Това е страшна, но както се смята - необходима операция, която духовете извършват с шамана: отрязват му главата, слагат я на някой рафт или я набиват на дълъг кол. Отделената от тялото глава не губи способност да чува и да вижда и шаманът не без любопитство наблюдава по-нататъшния ход на събитията.
Ето как описва "пресътворението" якутският шаман Спиридон Герасимов:
- Занесоха ме в продънена, мръсна и тъмна юрта, отсякоха ми главата и разчлениха цялото ми тяло на части, които заедно с главата сложиха в желязна люлка. В нея всички парченца от тялото ми се сраснаха отново и аз придобих обичайния си вид. Здраво ме вързаха с пъстра връв и започнаха да люлеят люлката. След известно време развързаха въжето и пробождайки ме с нещо остро, преброиха всичките ми кости и отделните влакна на мускулите и казаха: "Имаш една кост и три мускулни влакна излишни." Отнякъде се появи човек, много приличащ на мечка, и каза: "Я го дайте на мене." Подадоха му някакъв голям съд и той започна да изхрачва вътре големи съсиреци кръв.
Хванали Спиридон и го потопили няколко пъти в тези съсиреци, казвайки: "Трябва да му дадем име." След това влязла някаква жена и започнала да го кърми, но шаманът се извърнал с отвращение. Сложили Спиридон в люлката, омотали го здраво с повои, а след това му изболи очите.
- Паднах по гръб. Лежейки в това положение, започнаха да ме теглят наляво с желязна кука, закачена за горната част на носа. Вдигнах глава, очите ми, както и преди, можеха да виждат. Оказа се, че лежа в устието на Кървавата река, течаща назад-напред... Взеха вода от тази река и ме напоиха до насита, след което ми пробиха ушите, сложиха ме в глинен съд и казаха: "Ти стана велик шаман с кърваво подножие."
Материалистическата наука напълно отрича всякаква реалност на цитирания разказ. Всички шамани бяха обявени за нервноболни, а ставащото с тях - за халюцинации. При това никой не обърна внимание не само на съвпаденията в техните разкази, въпреки че са живеели в райони, разделени едни от други с океани (а статистическото съвпадение е толкова значимо, че според научните критерии те са напълно достоверни), но и на други източници, които описват подобни преживявания. Та нали в светоотеческото предание се посочват множество примери на обземане от бесове и всеки православен християнин лесно може да разпознае в приведения откъс сцена на такова обземане.
По всички признаци виждаме, че шаманските духове са нещо напълно определено и лесно разпознаваемо. Те са обитателите на въздушното демонско царство. По-просто казано, това са бесовете. Тяхната особена власт над народите, които живеят изолирано от християнския свят, е предизвикана именно от това, че от времената на потопа не ги е докосвала Божията благодат. През хилядолетията затворен живот бесовете са съумели дотолкова да сломят волята на тези хора, така да ги сплашат и потиснат, че в тази среда не възниква вече каквато и да било съществена съпротива спрямо шаманската обсебеност. Дори и след просвещаването на народите от Северна Азия със светлината на Евангелската истина, властта на духовете започна да отслабва много бавно. Много от шаманите, приемайки формално кръщението, въпреки това не съумяха да се отскубнат от лапите на обсебилите ги демони. Те продължаваха да правят магии, включвайки в действията си и християнски молитви, както и призовавайки името Божие и светците. А това е най-лошата разновидност на магията, най-кощунствена и греховна по тежест, приравнявана със самоубийството. Обзетият от духовете шаман става онова, което днес се нарича "екстрасенс". Все същите шамански духове, които ние наричаме бесове, желаят да получат влияние в нашето общество, търсят и си намират служители, които се занимават с шаманство, обявявайки, че се грижат за нашето здраве, благополучие и спасение.
Разбира се, съвременните шамани не носят дреха, обшита с животински опашки, не удрят дайре, защото онзи, който ги изпраща, не е толкова глупав, че да не разбира, че не ще ни прилъже с пряка бесовщина като чукчите или жителите на Огнена земя. Хилядагодишното християнство надеждно пази душите ни от непосредствено бесовско обземане. Но бащата на лъжата налива старото вино на шаманството в нов съд - и ето че Анатолий Кашпировски разказва пред вестника за своето служение, за духа покровител, който му се явява всяка нощ и го обучава в занаята, показва му хората, които ще дойдат при него на следващия ден, казва му от какво са болни, онова, което трябва да знае за тях, назначава духове помощници... И той вече шаманства по телевизията в цялата страна, давайки, както се полага на всеки приличен шаман, "установка за изцеление". Вместо дайре той има фонограма, в залата изпадат в транс, размахват ръце, танцуват. Очевидно упадъкът в нашата страна не на последно място е свързан с дейността на нароилите се у нас шамани, както и да се наричат те: екстрасенси, магове, магьосници и т. н. И каква ли е тяхната вина? Те са обзети от демоните и вече не са в състояние са се отскубнат от лапите им, а на нас ни остава само да съжалим неуспелите и да молим Бога за спасението им. Но все пак ние можем да решим дали да посещаваме техните сеанси или не - това е нашият избор, нашето оръжие, нашата отговорност.
Но шаманството прониква в живота на нашия народ не само в екзотични и прикрити форми. Чуват се например и гласове, призоваващи якутите да се върнат към "националната" си религия - шаманизма. Цял един народ може да бъде тласнат назад, във властта на духовете на тъмата, откъдето цял век са го измъквали съвместните усилия на православните проповедници. И това са само първите крачки, а в недалечно бъдеще се предполага, че ще се върне в духовното робство и останалото население на Русия. Вече отдавна се приказва и това, че не православието е религията на руснаците, а някакво "светло" дохристиянско езичество с неговото идолопоклонство, човешки жертвоприношения, с влъхви и шамани. Вече се води подготовка да се възстанови шаманското служение в откритото неотдавна магьосническо капище в района на река Ворон и там да се създаде общоруски център на магията.
Свещеното Писание ни дава два примера за поведение на хората в подобна ситуация: от една страна - участта на Содом, а от друга - на Ниневия. И в двата града, когато проличала неспособността на жителите им да се измъкнат от бездната на греха и разврата, били пратени ангели с проповед за покаяние; и содомитите упорствали в греха си и били поразени, а жителите на Ниневия се покаяли и наложили пост на себе си, на семействата си и дори на добитъка си и участта на Содом ги отминала - Господ приел покаянието. Сега Русия стои на същия кръстопът и на всеки руски човек трябва да му е ясно, че ние трябва да останем с Бога и Неговата църква, вместо да стоим и чакаме...
Вестник "Благовест" (г. Рязан), 1995, № 4.
Слово против лечението с хипноза
А. Яковлев-Козирев
В нашата пределно уплътнена, апокалиптична епоха открито се извършва всемирна магьосническа революция. Едни изучават астрологията и правят хороскопи. Други се интересуват от хиромантия и мечтаят за ясновидство. Трети се възхищават от телепатията и се прекланят пред новопоявили се пророци от вида на българската Ванга. Неопитните неофити, които преди своето обръщане към църквата са платили данък на всеобщото увлечение по източните религии, се занимават с "християнска медитация". Отделни личности се опитват да съчетаят православния начин на живот с активно изучаване на източните бойни изкуства (карате, кунг фу, ушу, айкидо, таекуондо) или някакви йогистки упражнения, които уж са неутрални в духовно отношение и изключително полезни за общото здравословно състояние на организма. Но, изглежда, най-голямо влияние върху "тези младенци" оказва бурната дейност на многобройните хипнотизатори екстрасенси. Нека спрем вниманието си върху Алан Чумак, Анатолий Кашпировски и други подобни, които вече са добили славата на "целители чудотворци".
Нека вземем за пример само един от множеството учудващи случаи. Няколко сеанса на телелечение с психотерапевтични методи - и като резултат болните деца успешно понасят изключително сложна операция. При това обезболяването се осигурява чрез телевръзка, тъй като всички обикновени анестезиращи средства са категорично противопоказани. На пръв поглед - какво по-хубаво от това! Намерен е изход от едно наистина безизходно положение. Направено е добро дело и са спасени хора. Налице е явно "чудо"...
Но ето едно интересно свидетелство на очевидец, който е наблюдавал как работи Кашпировски: "Дяволиада! Аз преставам да разбирам каквото и да е, в главата ми е някаква мъгла, всичко се размива пред очите ми" - е написала Валерия Врубльовска в статията си "Една фантастична нощ в хирургическия институт" (статията е публикувана в списанието "Работница").
Журналистката, която се отнася към хипнотизатора с нескривана симпатия, въпреки това точно определя същността на ставащото и може би без самата да подозира това, ни предупреждава за грозящата опасност. Обаче и най-ефективното хипнотично телешоу, както и другите рафинирани "дяволиади" на нашите дни не са нещо повече от детска приказка в сравнение с това, което се очаква в най-близко бъдеще. А тук ние всички трябва да се замислим и да си спомним страшните боговдъхновени пророчества за лъжливите знамения и великите измами на последния, кулминационен период на световната история - когато на земята ще се възцари демонската свръхличност, "човекът на греха, синът на погибелта", който ще мами, че е Бог (2 Сол. 2:3-4)
Чудесата на антихриста, които ще имат неотразимо въздействие върху хората, не ще бъдат някаква палячовщина. В Апокалипсиса се разказва за едно от тези чудеса, а именно за внезапното изцеляване на смъртоносно ранената глава на антихриста или звяра, както е наречен там. Предава се впечатлението от това чудо: "Тогава се почуди цялата земя и тръгна подир звяра; и се поклониха на змея, който бе дал власт на звяра"(Откр. 13:3).
Закономерно възникват въпросите: каква е истинската природа на хипнозата? В какво е дълбочинната същност на този феномен?
Някои учени смятат, че хипнотичното лечение е абсолютно безвредно и напълно естествено явление. Според тях прочутите сензитиви, екстрасенси, псиенергисти са изключително силни универсални хипнотизатори - като много добри специалисти в областта на биоенергетиката майсторски въздействат върху всички енергонива и по всички енергоканали и по този начин неопровержимо доказват съще
