Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2022 18:22 - Страници на покаянието - седмица втора
Автор: pravoslavna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 55 Коментари: 0 Гласове:
0



 СЕДМИЦА ВТОРА 

 

НАЧАЛО

 

През следващите седем дни, любезна душо, наш водач по пътя на покаянието ще бъде самият свети Великомъченик, Божият угодник  Георги. Ще преминем през най-светли и чудни места, земни и небесни, ще чуем неизречени, дивни, спасителни думи, даващи живот, живот вечен. И ако бъдем внимателни ще се завърнем оттам с големи богатства от разум и мъдрост.

Добър път си избрала, душо.

Благословен път ти предстои.

Блажена си, че тръгваш по него, какви милости и щедрости те очакват там!

 

 

ДЕН ПЪРВИ (втори, трети, четвърти и пети)

 

Поучително видение на свети великомъченик Георги случило се на монах Иоасаф, първия старец от братството

на Иоасафеите




Преди около 130 години в Кесария Кападокийска живял благочестив християнин, който се казвал Георги. Той имал голямо благоговение към свети великомъченик Георги, ­ своя покровител. Имал желание да посети Света Гора Атон, да се поклони на светините и ако намери светогорския живот такъв, какъвто си го представял, да стане монах.

И действително ­ около 1849 година той дошъл на Света Гора. Като обиколил всички манастири, решил да остане в обителта на свети великомъченик Пантелеймон, защото сред нейните населници имало много негови земляци-кападокийци ­ мъдри и добродетелни монаси. Приели Георги в братството и му възложили послушание да се грижи за конака на манастира (т.е. представителството на обителта в Карея).

Отначало послушникът Георги се отличавал с голямо благоговение, не пропускал и усърдно извършвал своето монашеско правило. След две-три години по решение на Духовния събор на манастира бил постриган във велика схима с името Иоасаф и отново го изпратили в Карея на предишното служение.

Докато живял в Карея, той няколко години се придържал към предишния ред в живота си: винаги извършвал монашеското си правило, причастявал се със Светите Христови Тайни и следвал всичко, което предписвали великосхимническите обети. Но след няколко години той, без и сам да разбира това, започнал да се отнася с нерадение към монашеските си задължения и накрая стигнал дотам, че не спазвал не само монашеските обети, но дори общите заповеди за всички християни. Той изгубил предишната си духовна ревност и почти напълно престанал да се моли. Почти не стъпвал на литургия.

От време на време идвал на себе си, спомнял си своето предишно благоговение и живот. Тогава го спохождали тъга и огорчение, обземало го отчаяние, което го измъчвало толкова силно, че не знаел какво да прави. Това се случвало, защото той не се съветвал с никого, във всичко ­ добро или лошо ­ следвал собствената си воля, а след това сатаната го довеждал до отчаяние.

Но като виждал доброто му произволение и онова благоговение, което той още от детството си имал към свети великомъченик Георги, Всеблагият Бог, Който не иска смъртта на грешника, а искал Георги да дойде в познание на истината, да се обърне и да живее вечно, поискал да засвидетелства върху монах Иоасаф Своята блага воля, за да го утеши и да му помогне отново да разпали ревността си по добродетелите.

И така, по Божий промисъл, с монах Иоасаф се случило следното чудо:

През 1854 година той живеел в Карея, в конака на манастира “Свети Пантелеймон”. Било навечерието на празника на свети великомъченик Георги и в конака служели бдение. Монах Иоасаф, завладян изцяло от нерадение и отчаяние, не дочакал даже края на вечернята, излязъл от храма и се прибрал в килията си, за да си почива.

По време на Утренята, когато в храма започнали да четат Шестопсалмието “Слава във висините Богу и на земята мир, в човеците ­ благоволение...”, брат Иоасаф станал от леглото, дошъл в притвора на храма, седнал на една стасидия и започнал да размишлява за въплътеното Домостроителство на Владиката Христос. “Бог като Творец и Създател на всичко съществуващо ­ мислел той, ­ Този, Който с ръцете Си е сътворил човека, е снизходил дотам, че се е въплътил, въчовечил се е, претърпял е хули, плесници, страшни мъчения, бил е разпнат на кръста и е умрял като Човек, възкръснал е в третия ден като Всесилен Бог. Със Своето възкресение Той е освободил човешкия род от страшния ад и отново го е настанил в Рая, в Небесното Царство, като го е възвел там, откъдето го низвергнал. О, колко велики са човеколюбието и милосърдието на Бога към човека!”

Докато отец Иоасаф размишлявал за това, сърцето му изпаднало в умиление. Очите му се напълнили със сълзи, помислите му утихнали, душата му се изпълнила с радост и веселие, умът му се събудил и започнал да извършва молитвата: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния”. Брат Иоасаф, без да спира, произнасял и други умилителни думи и молитви и постепенно сърцето му се изпълнило с любов и състрадание към ближните и към целия свят.

Докато се намирал в това състояние, го обхванала толкова силна божествена Любов, че нищо на земята не му било мило. Той поискал да полети и да се издигне към Бога, защото изпитвал неизказана любов и дръзновение към Него. Почувствал как душата му се изпълнила с божествена ревност, а сърцето му пламтяло с огъня на любовта.

Душата му се изпълнила със смирение, той осъзнал, че Бог винаги е заедно с него. Възхищавал се на голямата и неизразима любов на Бога към човека и на това колко се е смирил Бог заради нас.

След това му се сторило, че излиза от храма. А после изведнъж почувствал, че душата му излязла от тялото и се озовала сред прекрасна, безкрайна равнина. Докато вървял през тази равнина, забелязал да се виждат в далечината велико множество хора. Те носели светли одежди, всички били еднакви по възраст и прекрасни на вид. Сияели като слънце и се движели сякаш в някакъв общ ритъм и много бавно.

В дома на Отца Ми има много жилища

 

Изпълнен с радост, монах Иоасаф се чудел  как тези хора са се озовали на това място и се питал на кого ли принадлежи тази толкова прекрасна градина с чудни дървета и кои са обитателите. Докато размишлявал за това, той си припомнил евангелските думи: В дома на Отца Ми има много жилища (Иоан. 14:2).

С тези мисли той минал покрай хората, и малко по-нататък сред същата безкрайна равнина видял на друго място събрани още повече хора. Били облечени във воински одежди и изглеждали млади и мъжествени. Те също сияели като слънце.

Монах Иоасаф дълго седял, любувал се на тяхната красота и чувствал голяма радост и веселие. Изведнъж чул глас: “Този наш брат иска да отиде при Царя, и както знаете, един от нас трябва да го заведе дотам.” Веднага из средата на тези мъжествени воини излязъл един, който сияел по-ярко от другите, отличавал се като луна сред звезди и изглеждал като техен началник. “Аз сам ще заведа този брат при Царя ­ казал той, ­ защото той изпитва към мене особена любов, ден и нощ призовава името ми. Освен това аз много пъти съм се застъпвал пред Царя като негов поръчител.”

И така, този облечен в блестящи одежди юноша се приближил към монах Иоасаф и казал: “Следвай ме и аз ще те представя на Царя”.

Като слушал всичко това, монах Иоасаф се учудвал и размислял в себе си така: “Кои ли са тези хора, които никога преди не съм виждал и защо говорят за мене така, сякаш съм им познат? Откъде ме познават и на какъв Цар се канят да ме представят?” Като размислял за това, той попитал приближилия се към него юноша: “Брате, кой съм аз, че да застана пред Царя и какво ще прави с мене този Цар? Кой е Той и откъде ме познава?”

Подобният на ангел юноша отговорил на монаха: “Брате, правиш се, че не знаеш Кой е Царят и кой съм аз? Преструваш се, че не ме познаваш? Тъй като ти ме възлюби и призоваваш името ми, аз дойдох, за да те представя на Царя. И така, последвай ме; сега трябва колкото се може по-скоро да отидем при Него ­ нашия Цар.”

Монах Иоасаф тръгнал заедно с юношата, като обмислял как по по-подходящ начин да го попита кой е наистина той, и защо проявява толкова много любов и грижа към него. Но като не се решил да попита отново своя водач, той си помислил, че сигурно ще научи това по-късно.

Междувременно те достигнали до края на обширната равнина и тръгнали по един тесен и много дълъг път, ограден с високи стени. Това място изглеждало толкова диво, че на монах Иоасаф сърцето му се свило. Той се смутил и започнало да го обхваща страх.

 

Трябва винаги да се молим с Иисусовата молитва

 

Тогава неговият водач, като го погледнал с весело и радостно лице, му казал: “Брате, защо те обзема нерадение, защо се разсейваш с ума си в различни посоки и нехаеш за призоваването на божественото име на нашия Господ Иисус Христос? Нима не знаеш каква вреда търпи този, който се предава на нерадението и забравя за Иисусовата молитва: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме”? Тази молитва трябва да се произнася докрай с всяко вдишване. И знаеш ли каква полза има този, който винаги призовава всеспасителното име на нашия Господ и Бог, и Спасител Иисус Христос?

Човек, който извършва тази молитва, се освобождава от страстите и греховете, става обител на Светата Троица, и тогава може да достигне до съвършената любов, от която и ти вкуси някаква част, и по Божието милосърдие позна сладостта не плодовете… И така, защо сега нехаеш за това дело? Докога ще оставаш потопен в съня на нерадението? Кога ще се пробудиш от тази пагубна забрава? Спомни си предишния си начин на живот, припомни си благоговението, което имаше тогава, и промени живота си. Нима Бог не ти даде Своята благодат, за да разбереш в какво се състои онова добро, което трябва да вършиш? Нали самият ти, като искаше да се спасиш, склони Всесветата Дева и Богородица Мария да бъде твоя Застъпница в това дело?”

Докато водачът на монаха му говорел всичко това, отец Иоасаф изпаднал в умиление и започнал усилено да казва молитвата: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме”. И колкото по-продължително я казвал, толкова по-силно се стопляло сърцето му от любов към Бога и го изоставяли всички помисли, които внасяли смущение в ума му. Той се освободил от страха и веднага приел божествена сила.

Тогава неговият прекрасен спътник казал: “Виждаш ли, сега ти стана по-добре. Ако искаш да спасиш душата си, никога не позволявай на устата, ума и сърцето си да изоставят тази молитва. Тогава ще придобиеш чист ум и чисто сърце, което ще се изпълни с божествена ревност и ще видиш Божиите Тайни. Но бъди внимателен,­ ежедневно ходи при духовния си отец и наставник на изповед, като точно и докрай му разказваш всичко, което се случва и става с тебе”.

През цялото време, докато подобният на ангел юноша говорел с монах Иоасаф, те вървели по тесния път, а на стените от двете му страни имало изобразени кръстове, които показвали посоката. Като минавали покрай тях, прекрасният юноша се прекръствал и казвал: “На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и Твоето свето Възкресение славим”, като наставлявал монаха да прави същото.

 

 

По висящо мостче над страшна пропаст

 

Вървели доста време и накрая тесният път свършил. Оттук нататък започвали дълбоки пропасти и скали. Страх и трепет обхванал сърцето на монаха Иоасаф, когато те приближили към ръба на бездънна пропаст, тъмна и мрачна. На дължина и широчина тази пропаст била подобна на безбрежно море, а мракът над нея сякаш можел да се пипне с ръка. Зад пропастта, в далечината, се виждала много висока планина, която достигала до небето.

Над пропастта имало тясно мостче, което представлявало кръгъл ствол на дърво, широк колкото човешка длан. Единият край на мостчето бил закрепен там, където свършвал тесният път, а другият достигал до подножието на високата планина. Когато духал вятър, мостчето се люлеело и треперело като лист на дърво.

Страх и трепет обзели Иоасаф, когато разбрал, че за да достигнат до планината на другия край на пропастта, ще трябва да преминат над нея по мостчето.

Тогава неговият дивен водач отново го упрекнал, че е забравил за Иисусовата молитва и че мисли за неща, които всяват в него страх и нерешителност. “Брате, казал той на монах Иоасаф, ­ дай ми ръката си и непрекъснато си казвай Иисусовата молитва, без да мислиш за нищо друго”.

Така, хванати за ръце, те без страх тръгнали над пропастта по моста, който, както казахме, се люлеел и треперел като лист.

Когато достигнали до средата на тъмната пропаст, спътникът на монах Иоасаф му казал: “Тук положи върху себе си знамението на Честния Кръст и призови в молитвата си радостното име на Зарадваната Всесвета Богородица и Приснодева Мария, защото на това място Нейното всесвято име има голяма сила”.

Отец Иоасаф се прекръстил и си казал наум: “Пресвета Богородице, помогни на мен, грешния” и ­ о, чудо! ­ в него придошли толкова сили и дръзновение, че целият страх и трепет изчезнали, въпреки че мостчето продължавало да се клати и трепери.

Като повървели по моста доста дълго време, накрая те преминали пропастта и се озовали в подножието на планината. Спътникът на отец Иоасаф, подтикван от любов, продължавал да го държи за ръка и те вървели, без да се разделят.

Когато започнали да се изкачват нагоре по планината, се оказало, че изкачването е доста трудно и стръмно. Но в същото време било и приятно, защото двете страни на пътя, който водел нагоре, били украсени с прекрасни дървета - маслинови и други ­ и с безброй цветя.

Като стигнали на върха, те се озовали пред големи отворени врати и, като се прекръстили три пъти, влезли през тях. Брат Иоасаф видял, че зад вратите се открива още една светла долина, много по-голяма от първата. Тази долина била подобна на небесната твърд. Нейната красота и привлекателност не могат да се опишат. Няма думи, с които да се предаде красотата на тази долина ­ защото тя не приличала на нищо земно. Видяното от монах Иоасаф не било възможно нито с перо да се опише, нито с разум да се постигне ­ защото колкото по-нататък вървели по тази долина, толкова повече тя го запленявала с хармонията и красотата си и искал да остане там завинаги.

Когато продължили по-нататък, брат Иоасаф видял много хора, облечени в монашески одежди. Но цветът на одеждите не бил черен, а като царска багреница и те сияели като светлина. Лицата на тези хора греели като слънца. Едни от тях били млади, други ­ стари, но всички си приличали по благообразие и красота.

Когато двамата се приближили до тях, те ги посрещнали с голяма радост и любов, и като целували спътника на брат Иоасаф, възклицавали: “Радвай се, великомъчениче Георгие, възлюбени на Христа!” В отговор преизпълненият със светлина ангелоподобен спътник на отец Иоасаф ги приветствал така: “Радвайте се и вие, възлюбени на Христа преподобни отци!”

 

Поучение за суетността на света и за помненето на смъртта

 

Тогава те се обърнали към брат Иоасаф и започнали да му говорят така: “Брате, ако човек придобие целия свят, но навреди на душата си, нима това ще му е от полза? Ако поживееш в света сто, двеста или даже хиляда години, ако се насладиш на всички лъжливи блага на земния живот, ако притежаваш цялото злато, сребро, скъпоценни камъни и бисери, но ето че настъпи страшният час на срещата ти със смъртта, времето на разлъка на душата ти с тялото, тогава с какво ще ти помогнат всички натрупани богатства? Къщите, дворците, придобивките, званията и чиновете - светски, воински и църковни? В онзи час и миг, когато душата ти напуска тялото, нито едно от тези неща няма да ти помогне и да ти принесе полза. Всичко това ще заприлича на сянка, на образ, който преминава и изчезва, както за това говори и нашият Бог - Светият Дух: Наистина, човек ходи като привидение; напразно се лута, събира и не знае, кому ще се падне то. И сега какво да очаквам. Господи? надеждата ми е на Тебе (Пс. 38:7, 8).

Затова, брате, остави нехайството и се върни към своя предишен добродетелен живот, който беше изпълнен с благоговение, умиление и смирение - та като благоугодиш на Бога, да се удостоиш да дойдеш тук завинаги, в този блажен живот, който ти вече се удостои да видиш по милостта на твоя небесен покровител ­ великомъченика Георги, който толкова силно те обича. Той те доведе тук, за да видиш ония дивни и превесели небесни и райски красоти, които Владиката Христос дарява на тези, които от любов към Него се лишават от временните и измамни земни блага, които всички хора, искат или не, ще оставят рано или късно.

Чедо Христово и брате наш, не предпочитай временното пред вечното. Да не те овладее нерадението или леността, не спирай духовната си борба, която ти дарява Христовата любов.

Не предпочитай любовта към измамния свят, която ще те доведе до грях, а грехът ще те низвергне в ада, в погибел и разрушение, където заедно с началника на злобата ­ дявола, вечно ще гориш в неугасимия огън.

Нямаш право за това, и не само ти, но и всеки християнин, защото Владиката Христос ни изкупи със Своята Честна и Всесвята Кръв, Която Той проля за нас на Кръста. Не огорчавай Бога, нашия Спасител и Избавител, и не радвай пагубния разрушител на човешкия живот и душегубител сатаната.

Ако искаш и ние да не преставаме да молим Триипостасния Бог за твоето спасение и за спасението на всички хора, изправи своя живот. Като направиш това, ще зарадваш Бога и нас, които обичаме всички хора и искаме всички вие да дойдете тук - в Рая, в Небесното Царство”.

След това те се обърнали към спътника на монах Иоасаф и казали: “Мъчениче Христов и обичан от всички нас, Георгие! Вземи върху себе си грижата за тази душа, за да я представиш на Царя на всички, тъй като имаш голямо дръзновение пред Него”.

Тогава брат Иоасаф и спътникът му си тръгнали от това място и продължили по-нататък. След всичко, което чул, брат Иоасаф познал своя водач - това бил неговият свят покровител великомъченик Георги. Иоасаф си спомнил думите, които великомъченикът му казал, докато преминавали през първата равнина: “Аз ще го заведа при Царя, защото той изпитва особена любов към мене”. Спомнил си също и това, че като дошъл на Светата Гора Атон, молел свети Георги да бъде застъпник за неговото спасение пред Владиката Христос. Припомнил си още, че когато призовавал помощта на великомъченика Георги, той видял много чудеса. Докато си спомнял всичко това, монах Иоасаф почувствал как душата му се преизпълнила с духовна любов. И като не можел повече да се сдържи, приближил се до спътника си, светия великомъченик Георги, и го прегърнал. И дълго те въздавали целования един на друг.

 

Висшият монашески чин

 

Те вървели още дълго през прекрасната равнина, когато монах Иоасаф видял друго множество хора, също в монашески одежди, още по-славни и по-сияйни, отколкото онези, които срещнали по-рано. Но на брой те били по-малко от предишните.

“Угодниче Божий ­ попитал монах Иоасаф своя спътник - кои са тези хора и какви са техните подвизи в земния живот, че са се удостоили с по-голяма слава от предишните монаси?” Светецът отговорил: “Брате, това са съвременните монаси, от последните времена, които са се подвизавали без духоносни старци, но доброволно са се постарали да подражават на живота на предишните древни монаси. Те възрадваха Бога подобно на своите предшественици и затова Господ ги прослави навеки тук”.

Брат Иоасаф попитал: “Днес е изгубена дори следата на добродетелта, как може в света още да се намират избрани люде ­ подобни на тези?” ­ “Брате Иоасафе ­ отговорил великомъченикът, ­ днес в света има съвсем малко такива избраници. Но за разлика от преди, който в днешно време придобие дори и малка добродетел, който търпи според силите си немощите на своя брат, никого не осъжда и за всичко благодари на Бога - такъв “по-голям ще се нарече в Царството Небесно”.

“Днес, брате ­ продължил свети Георги, ­ добрият пример е изгубен, няма назидание. А злото, гордостта, житейското тщеславие, разтлението и безсрамието са се умножили. И където и да отидеш, накъдето и да се обърнеш, навсякъде виждаш само съблазън.

Истината е изгубена, господства лъжата, увеличи се несправедливостта, разните видове безчестие и злоумисъл. От устата и сърцата на хората престана да излиза Божието слово. Вместо славословие към Бога се умножава сквернословието и развращаването на нравите. Охладня любовта и грижата за ближния, насаждат се омраза, злоба, насилие и други подобни пороци.

И както казва Свещеното Писание, всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро (Пс. 13:3). Следователно онези, които възрастват в добродетелите, днес са твърде малко и тези хора правят добро по своето собствено благо и добро желание. Те получават вечно въздаяние и Всеблагият Бог ги прославя повече, отколкото древните светии, които са имали гореща вяра и не са се сблъсквали лице в лице със злото, което днес надхвърля всяка мяра.

Затова всички, които желаят спасението на  душата си, и най-вече тези, които от любов към Христа са оставили света и суетните светски блага, но следват високия идеал на истинското монашество, трябва да се сродят с молитвата и с помненето на смъртта. А Иисусовата молитва: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме”, не трябва да слиза от устата им. Тя трябва да бъде съединена с диханието им. Ден и нощ те трябва да молят Владичицата Богородица и всички Светии да се застъпват за душевното им спасение, защото много може молитвата на Майката за благосърдието на Владиката и още голяма сила има усърдната молитва на праведника (Иак. 5:16)”.

Като казал това на брат Иоасаф, свети Георги го повел по-нататък, към Царя.

Като продължили да вървят на изток, те отдалеч видели голямо здание, подобно на величествен дворец. Стените на този дворец били много високи. Те били направени от чисто злато и със сиянието си осветявали цялата долина наоколо.

Заслепен от тази сладостна и прекрасна светлина, брат Иоасаф попитал: “Свети Георгие, какъв е този дворец там, в далечината?” ­ “Това е дворецът на Единия Цар - отговорил светецът, ­ и ние скоро ще стигнем там”.

Когато наближили двореца, пред входа ги посрещнали високопоставени, славни мъже, всичките светли и подобни на Ангели. Като приветствали свети Георги и брат Иоасаф с целование в Христа, те ги въвели в палата, който сияел със скъпоценни камъни и злато. Бисерите и елмазите блестели и излъчвали сладка и прекрасна светлина. Вдясно от входа бил изобразен образът на нашия Господ Иисус Христос, а отляво ­ седяща на престол ­ нашата Владичица Богородица и Приснодева Мария.

Този палат бил пълен с неизброимо множество хора в монашески одежди, сияещи с ослепителна светлина и в неописуема слава. В ръцете си тези хора държали кръстове и клонки, които излъчвали упоително благоухание.

Всички те заедно със свети Георги вдигнали брат Иоасаф на ръце и като застанали пред иконата на Христос и на Божията Майка, започнали да пеят “Достойно ест”... Тяхното пеене било толкова сладко и прекрасно, че на брат Иоасаф му се искало то никога да не свършва. После, като се прекръстили, тези благословени свети хора се поклонили на светите образи на Христа и на Пресвета Богородица и казали на монаха: “Брате, всичко, което виждаш, се прави заради тебе. Постарай се да станеш добър, достоен и усърден монах, за да дойдеш тук колкото е възможно по-скоро”. После всички светии си отишли, като оставили свети Георги и брат Иоасаф сами. Внезапно се отворила една голяма врата и зад нея се чул нечий сладък глас: “Велика е Твоята милост, Господи, към синовете човешки”. И тогава брат Иоасаф видял това, което, както пише апостол Павел, “око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат” (1 Кор. 2:9). Той видял голяма и прекрасна църква, която е невъзможно да се опише на човешки език.

В средата на църквата бил поставен висок и много величествен престол, направен сякаш от разпалени въглени. Сиянието, което се излъчвало от този престол, превъзхождало слънчевата светлина. На престола седял Царят на Славата, а около Него стоели неизброимо множество хора във воински одежди, сияещи като мълнии. Царят бил такъв, какъвто се изобразява на иконите Владиката Христос. На главата Си имал венец, украсен със скъпоценни камъни, всеки от които бил подобен на блестяща мълния.

Красотата на Господнето лице не е възможно да се опише. Най-прекрасният от синовете човешки - наистина тези думи не могат да се обяснят! Само онзи, който се е удостоил да види красотата на Господа, може да постигне техния смисъл.

 

 

Той няма брачна одежда, за да влезе тук

 

Брат Иоасаф стоял зад вратата и не можел да се насити на това, което вижда. А свети Георги влязъл в храма, прекръстил се, направил три поклона и се поклонил на Царя. След това излязъл, за да вземе монах Иоасаф и да го въведе вътре, но чул глас, който му казал: “Остави го, той не е достоен да влезе тук, няма брачна одежда.”

Като чул тези думи, монах Иоасаф се уплашил. Той си помислил, че Царят веднага ще го предаде на осъждане и започнал да трепери от ужас. Но веднага се опомнил и с голям жар и готовност започнал да се моли с Иисусовата молитва: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме и прояви милостта Си”. А свети Георги отново влязъл вътре, паднал в нозете на Спасителя и започнал да Го умолява с думите: “Господи, спомни си Кръвта, която проля на Кръста заради спасението на хората. Ти стана човек, за да изцелиш и спасиш грешниците, затова Те моля и умолявам, Господи, прости и на тази грешна душа и я изведи на пътя на спасението. Зная, Господи, че е неизчерпаемо морето на Твоята милост”.

А Царят отговорил на свети Георги: “Георгие, ти добре знаеш любовта, която Аз проявих към него, и милостта, с която го обгърнах, като му дадох да познае съкровените тайни на Моята божествена любов, за която много велики подвижници са се молили, но не се удостоиха да я приемат, както се удостои да я приеме той. В неговата душа я няма Моята любов, той Ме презря и предпочете нерадението. Заради временните блага на този свят той пренебрегна Мен и любовта Ми. Затова не е достоен за прошка”.

А свети Георги, като продължавал да целува нозете на Господа, отново започнал да моли: “Да, Господи, аз зная много добре, че ако Ти започнеш да го съдиш според Твоята правда, той не само не трябва да бъде простен, но дори ще се окаже, че заслужава наказание. Но отново Те моля, Господи, да пребъде върху него Твоето милосърдие. Ти, Господи, знаеш скритите му желания и съкровените тайни на сърцето му са винаги открити пред Тебе. Изпълни прошенията на сърцето му и го спаси със силата Си, Владико Многомилостиви.

Ти знаеш, Господи, че светът лежи в злото. Днес се е преумножил грехът и няма добър пример, злото се е увеличило. Нека Твоята благодат да преизобилства, Господи, за да се спаси този Твой раб, защото той има желание да върши добро, но бива побеждаван от лошия навик. Моля Те, помогни му и го спаси”.

 

Дълготърпението на Владиката Христос

 

На това Владиката Христос отвърнал на Светеца: “Възлюбени Георгие, виждам и зная в какво състояние е светът, как се нарушават заповедите Ми, че добродетелта е оскъдняла и се е възцарила злобата. Светът се оскверни с мъжеложство, прелюбодеяние, блуд, несправедливост, с всякакво безчестие и злоумисъл. Огорчават Ме не само мъжете и жените, които живеят в света и са от света, но и православните християни, монасите, свещенослужителите ­ всички те, взети заедно, всеки ден ми нанасят рани и със своите беззакония отново Ме приковават към кръста. Всичко това претърпявам незлобиво, дълго търпя, като очаквам покаянието и изправянето дори и само на един от тях. Искам и желая всички хора да се спасят и никой от тях да не отиде във вечните мъки. Заради това пролях Кръвта Си на Кръста, заради това принасям Себе Си в жертва всеки ден. Но те ­ вместо да се изправят, всеки ден Ме ругаят и хулят. И този, за когото ти молиш, даже до ден днешен не спря да върши своята воля. Чрез много духовници не спирах да му показвам правилния път на спасението, но той прави точно противоположното - пада в нерадение, презира заповедите Ми, пренебрегва любовта и жертвата Ми, презира и не иска да чуе. Аз го обичам, както и всеки човек, всеки ден се принасям в жертва за тях, но те Ме презират”.

Тогава свети Георги отново паднал в нозете на Господа и като ги целувал, казал: “Господи, спомни си моята кръв, която пролях от любов към Тебе и ми подари тази душа. Да, Господи, моля Те, прости й и я удостой да изпие чашата на любовта, която е чаша на очищението. Той и сам желае да изпие тази чаша и да върши Твоята свята воля”.

 

Чашата на спасението

 

И Владиката Христос с радостно лице отвърнал: “Георгие, нека да бъде както ти искаш”. И като му подал чашата от Своята десница, Той казал на светеца: “Вземи тази чаша, напълнена с питие, и му я дай да я изпие цялата, защото това е чашата на Моята любов. Всички светии са пили от тази чаша, нейното питие в суетния земен живот означава мъчения, скърби и въздишки, болести, огорчения и всякакви изпитания. А накрая тази чаша завършва с мъченичество и смърт на тялото ­ за да се очисти душата. Онзи, който търпеливо и неотстъпно я изпие до последната капка, вечно ще се радва с Отца, с Мен и със Светия Дух във вечния живот”.

Свети Георги, изпълнен с радост, дръзновение и веселие взел от ръцете на Владиката Христа чашата, напълнена с червено вино. Господ благословил чашата и светецът я предал на брат Иоасаф, който с голяма готовност се прекръстил и я изпил до последната капка. Виното му се сторило толкова вкусно и сладко, че в него веднага се разгорял пламъкът на любовта - толкова силен, че, като не можел повече да се сдържа, брат Иоасаф побързал да влезе в храма, затичал към престола и с много любов и трепет прегърнал нозете на Христа, като ги целувал с голяма радост и не искал да стане и да се отдели от Царя.

Тогава чул глас, който казвал: “Георгие, вземи брат Иоасаф и нека той  върви да се подвизава, за да придобие Моята предишна любов, която изгуби заради нерадението си. И когато бъде достатъчно подготвен, ­ когато дойде времето, ще го удостоя да изпие Чашата, Която изпих Аз”.

Спътникът на брат Иоасаф, свети Георги, го вдигнал на крака. Те направили три земни поклона и след като се поклонили в пречистите нозе на Господа, горещо Му благодарили и излезли от блестящия храм в преддверието, където с целувание се простили с всички, които се намирали там ­ “в дворите на Господа”. След това тръгнали по обратния път.

“Свети Георгие - попитал брат Иоасаф, - възлюбени мой брате, няма ли възможност да остана тук, където сме сега, и да не се връщам в света?”

“Скъпи брате - отговорил светецът, - това не е възможно, защото както чу, волята на Господа е да те отведа обратно, за да се подвизаваш и да се подготвиш с придобиване на различни добродетели, да опазиш всички Господни заповеди, да бъдеш изпитан чрез страдания и да бъдеш очистен, както златото се очиства с огън. Така ще бъдеш очистен и ти ­ под ударите на много лишения и огорчения, и едва тогава по милостта и волята на Спасителя Христа ще дойдеш отново, за да останеш тук и вечно да се наслаждаваш на Неговата слава”.

 

Последни наставления на свети Георги

 

И така, като прекосили отново прекрасната долина и видели онова, за което споменахме по-рано, свети Георги и брат Иоасаф слезли в подножието на планината. Свети Георги взел отец Иоасаф за ръка и те стъпили на тясното мостче. Когато стигнали до средата му, светецът се спрял и казал: “Възлюбени мой брате, царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят (Мат. 11:12). Ти видя Божието милосърдие - постарай се да не се окажеш неблагодарен и непризнателен към нашия Благодетел Бога. Подвизавай се, за да придобиеш отново своята първа любов, и тогава бъди сигурен, че Божията благодат, покровът и помощта на Владичицата Богородица винаги ще бъдат с теб. А и аз няма да те оставя без помощ”. След тези думи великомъченикът три пъти осенил отец Иоасаф с кръстното знамение и станал невидим.

 

Врагът не може да навреди на истинския християнин

 

Веднага от дълбините на тъмната пропаст се разнесъл гръмотевичен тътен, чули се шум и гласове, които казвали: “Сега, когато този монах остана сам, хайде да го съборим долу”. Бесовете скърцали със зъби, викали, всявали голям смут и безпокойство, но нито един от тях не дръзнал да се приближи към отец Иоасаф. Те само го плашели, като се правели, че всеки момент ще се нахвърлят върху него, и викали със страшни гласове: “Елате всички, веднага ­ докато не е дошъл Георги, хайде да го съборим долу”.

Останал без помощ насред страшния мост, брат Иоасаф не можел нито да продължи напред, нито да се върне ­ и не знаел как да се опази от ръцете на лукавите бесове. В това почти безизходно положение, той отправил взор към небето и извикал: “Господи, помогни ми сега, в този миг, защото бесовете от преизподнята заплашват да ме хвърлят в дълбините на ада”. И веднага от небето се чул глас, който му казал: “Брате, не се предавай на нерадение. Казвай молитвата: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния”, и по застъпничеството на Владичицата Богородица ­ ако се стараеш да вършиш добри дела и да пазиш вярата, бесовете няма да имат сила да ти навредят. Не се бой и ще бъдеш спасен”.

Брат Иоасаф веднага с усърдие започнал да повтаря Иисусовата молитва и да призовава застъпничеството и помощта на Владичицата Богородица и на великомъченика Георги. И  без да разбере как е станало, той видял себе си, че се моли в една стасидия в храма при конака на манастира “Свети Пантелеймон” в Карея, по време на Божествената Литургия.

Така завършило видението, явено на монах Иоасаф - първия старец и основател на иконописното братство на иоасафеите в скита “Кавсокалива”, който бил родом от Кесария Кападокийска. Монах Иоасаф имал това видение, когато все още се намирал в общежителния манастир “Свети Пантелеймон”, в който по онова време се подвизавали заедно руски и гръцки монаси, а той изпълнявал послушанието надзорник на конака в Карея. Скоро след видението  монах Иоасаф заедно с други отци напуснал тази обител и се заселил в една пустинна местност на Атон, наречена “Керася”. Там построил келия, посветена на светия великомъченик Георги и с цялата си душа се предал на умната молитва. Ден и нощ, с уста, ум и сърце той извършвал молитвата: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме”, и си припомнял божествените картини от видението, което имал.

Той не преставал да разказва на братята от келията за видението си, за онова, което видял и чул, и така този душеполезен разказ стигнал до нашите старци, а чрез тях и до нас. Отец Иоасаф и другите братя с него се научили на иконопис още докато били в манастира “Свети Пантелеймон”.

 

 

Увещание

 

Отговорът на съвестта

 

Изпитвам съвестта си и очаквам да ми отговори.

От коя страна ме постави Бог в този свят, за да се спася?

Колко средства ми даде, за да се спася, неизразими по същността си и по благодатта?

Какво направих до днес, за да се спася и колко повече беше лошото?

 

Плод

 

Изповядай се.

Осъди злото, което си извършил и започни да живееш по заповедите, защото това може да бъде последният ти час.

Принеси целия себе си на Бога, с всичките си душевни сили и с всичките си телесни чувства, като се молиш често и имаш постоянна памет за Бога.

 




От страницата на Зографския манастир











Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pravoslavna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 57259
Постинги: 71
Коментари: 9
Гласове: 91
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728