Разказ за Таксиот воин

В Картаген живял един мъж на име Таксиот, войник, който водел много греховен живот. Веднъж в град Картаген се появила заразна болест, от която умирали много хора; Таксиот бил обзет от страх, обърнал се към Бога и се покаял за греховете си. Той напуснал града заедно с жена си и се отдалечил в едно селище, където пребивавал, прекарвайки времето си в богомислие.

След известно време, по действие на дявола, той паднал в прелюбодеяние с жената на земеделеца, живеещ в съседство с тях; но няколко дни след като съгрешил, бил ухапан от змия и умрял.

На разстояние едно поприще (200 м.) от това място имало манастир; жената на Таксиот отишла в този манастир и помолила монасите да дойдат да вземат тялото на починалия и да го погребат в църквата: погребали го в третия час на деня. Когато настъпил деветият час, от гроба се чул силен вик: “Помилвайте ме, помилвайте ме!” Като се приближили до гроба и чули вика на погребания, монасите веднага го разкопали и намерили Таксиот жив; ужасени, те се удивлявали и го питали, желаейки да узнаят какво се е случило с него и как така е оживял? Но той от силен плач и ридание не можел да им разкаже нищо и само молел да го отведат при епископ Тарасий; и бил заведен при него.

Епископът го питал да му разкаже какво е видял там в продължение на три дни, но едва на четвъртия погребаният започнал да разговаря.

С горчиви сълзи той разказал следното:

- Когато умирах, видях няколко етиопци, стоящи пред мен; видът им беше много страшен и душата ми се смути. След това видях двама много красиви юноши; душата ми се устреми към тях и в този миг, сякаш излитайки от земята, започнахме да се издигаме на небето, срещайки по пътя си митарствата, които задържат душата на всеки човек и всяко от тях я изтезава за отделен грях: едно за лъжата, друго за завистта, трето за гордостта; и така всеки грях има свои изпитатели във въздуха. И ето, аз видях в сандъчето, държано от ангелите, всички мои добри дела, които ангелите сравняваха със злите. Така ние преминавахме тези митарства. Но когато, приближавайки се към небесните врати, стигнахме до митарството на блуда, стражите ме задържаха и започнаха да показват всичките ми блудни плътски дела, извършени от детството до смъртта ми, и ангелите, които ме водеха, ми казаха: “Всички телесни грехове, които си извършил, намирайки се в града, Бог ти е простил, защото си се покаял за тях.” Но противните духове ми казаха: “Но когато излезе от града, на полето ти съгреши с жената на твоя земеделец.” Като чуха това, ангелите не намериха добро дело, което биха могли да противопоставят на този грях, и като ме оставиха, си отидоха. Тогава злите духове ме хванаха, започнаха да ме бият и ме отведоха надолу; земята се разтвори и аз, воден през тесни входове и тесни, смрадни процепи, стигнах до най-дълбоките места на адските бездни, където във вечна тъмнина са заключени душите на грешниците, където няма живот за хората, а само вечна мъка, безутешен плач и неизказано скърцане със зъби. Там винаги се носи отчаян вик: “Горко ни! Горко ни!” И не е възможно да бъдат описани страданията, които са там, да бъдат разказани всички мъки и болки, които видях. Стенат от дъното на душата си и никой не се смилява над тях; плачат, и няма утешители; молят, и няма кой да ги чуе и да ги избави. И аз бях заключен в тези мрачни, пълни с ужасна скръб места, и плачех, и ридаех горчиво от третия до деветия час. След това видях слаба светлина и два ангела, дошли тук; и усърдно започнах да ги моля да ме изведат от това място на мъката, за да се разкая пред Бога.

Ангелите ми казаха:

- Напразно се молиш: - никой не излиза оттук, докато не дойде времето на всеобщото възкресение.

Но тъй като аз продължих усърдно да прося милост и да ги умолявам, и обещах да се разкая за греховете си, то единият ангел каза на другия:

- Сигурен ли си за него, че ще се покае, и при това от цялото си сърце, както обещава?

Другият каза:

- Сигурен съм!

След това той ми подаде ръка. Тогава ме изведоха оттук на земята и ме доведоха до гроба, където лежеше тялото ми и ми казаха:

- Влез в това, с което си се разделил.

И ето, аз видях, че душата ми свети като бисер, а мъртвото тяло е черно като кал и издава зловоние, и затова не исках да вляза в него. Ангелите ми казаха:

- Не е възможно да се покаеш без тялото, в което си вършел грехове.

Но аз ги умолявах да не влизам в тялото.

- Влез - казаха ангелите, - иначе отново ще те отведем там, откъдето сме те взели.

Тогава аз влязох, оживях и започнах да викам: “Помилвайте ме!”

Тогава светителят Тарасий му казал:

- Нахрани се.

Той не искал да яде, но ходейки от църква на църква, падал ничком и със сълзи и дълбоки въздишки изповядвал греховете си и казвал на всички:

- Горко на грешниците: очаква ги вечна мъка; горко на тези, които не принасят покаяние, докато имат време; горко на тези, които оскверняват тялото си!

След възкресението си Таксиот преживял четиридесет дни и очистил себе си с покаяние; предвидил смъртта си три дни преди това и отишъл при Милосърдния и Човеколюбив Бог, извеждащ от ада и даваш спасение на всички, на Когото слава во веки. Амин.

Аз съм си спечелил мъките, защото съм грешил и не зная със сигурност дали Бог ми е простил.

Мога да бъда осъден на мъки и защото още съгрешавам, и не зная дали наистина с всички сили се боря срещу  греха.

Мога да бъда осъден на мъки, защото не съм променил нрава си  и не зная със сигурност дали наистина ще се променя, преди да умра. Ако в смъртния час и след изповядването на обичайните си грехове пак ще съм паднал поради вътрешното си съгласие с греховете, които толкова пъти съм извършвал, какво ще стане с мен?

Вземи твърдо решение да не грешиш повече.

Поправи се от всеки грях, дори ако ти изглежда малък, понеже той прави несигурно спасението ти..

Принеси през този ден покаяние, като помниш мъченията, които заслужаваше да претърпиш, ако Бог не се беше умилостивил. 

       Помоли се и през този ден така: Изповядвам пред Тебе, моя Господ, Бог и Творец, прославян и покланяем в Света Троица Отец, Син и Свети Дух, всичките си грехове, които извърших през всички дни на моя живот, през всеки час и сега, с дела, с думи, с мисли: преяждане, опиване, ненавременно ядене, празнословие, униние, леност, прекословие, непослушание, оклеветяване, осъждане, нехайство, самолюбие, сребролюбие, грабителство, лъжа, кражба, даване назаем с лихва, завист, гняв, оскърбяване на ближния, плътска похот и нечистота, злопаметство, ненавист и това, което сгреших с всички мои сетива: зрение, слух, мирис, вкус, осезание и с всичките си душевни и телесни чувства, чрез които прогневих Тебе, моя Бог и Творец, и обидих ближния си. Като съжалявам за тези свои грехове, признавам себе си за виновен (виновна) пред Тебе, моя Бог, и коленопреклонно падам и се кая, помогни ми, Господи, Боже мой,  със сълзи смирено Те моля. Прости ми по Твоето милосърдие,  всички  минали и сегашни съгрешения, и ме освободи от тях, като благ и човеколюбец. Амин. 

       Достойно е наистина да Те облажаваме, Богородице, винаги блажена, и Пренепорочна, и Майка на нашия Бог. По-почитана от Херувимите и несравнено по-славна от Серафимите, нетленно родила Бог Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

Слава на Тебе, Христе Боже, упование наше, слава на Тебе.

Слава на Отца, и Сина, и Светия Дух, и сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Господи, помилуй (3).

По молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин.

 Взето от страницата на Зографския манастир.