Постинг
14.11.2012 19:37 -
В НЕДЕЛЯТА НА ЖЕНИТЕ МИРОНОСИЦИ
В НЕДЕЛЯТА НА
ЖЕНИТЕ МИРОНОСИЦИ
Подбудите да обичаме Господа,
и с какво се свидетелства за тази любов
Какви дивни са тези жени мироносици! Колко твърдо са повярвали те в Христа Спасителя и как силно са се
прилепили към Него! Не им е било достатъчно да Го съъпровождат в своята страна, в Галилея; следват Го и
в Иерусалим, и тук не го оставят, даже когато носи кръста, когато го разпъват и го полагат в гроба. Да кажем,
че там са Го видели окръжен от славата на чудесата. Той е изцелявал, възкресявал, изгонвал е бесове и
е заповядвал на стихиите. Би било чудно да не се стремят да Го следват. Но тук Той е оставен от всички,
унижен, целият в язви, разпнат, положен в гроба, а те пак не Го оставят и много рано сутринта след събота,
пренебрегнали всякакъв страх, отиват на гроба да помажат тялото на възлюбения, като Бог Иисус. Ето я
верността даже до гроба. Ето го постоянството, неразколебано от никакви превратности!
И откъде те, слабите, са взели такава сила? От нелицемерната любов към Господа. Любовта е силна като
смъртта. Тя винаги вярва, винаги се уповава, винаги остава предана - и по никакви външни причини няма да
се съгласи да разкъса съюза си с любимия. Укрепявани от нея, светите жени преди всички точно изпълнили
онова, което после апостолите внушавали на всички: к ой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли,
притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч? (Ср.: Рим. 8:35)
Предният път с думите на Господа: “Не бъди неверен, но верен”, аз ви приканвах да бъдете верни на Господа.
Ето днес в този поразителен пример за вярност ни се посочва и най-действеното средство за това в любовта.
И така, ако искате да бъдете завинаги верни на Господа, възлюбете Господа. Щом Го възлюбите, няма да има
защо да разсъждавате за верността, защото отличителна черта на любовта е постоянството във верността
към любимия.
Но като ви казвам, братя: възлюбете Господа, самият аз мислено се колебая, защото се опасявам да не би
да срещна у вас изобличение за неверието към вас; понеже можете да попитате всеки: “На кого говориш ти
това: “Възлюбете Господа!”? Да не би да не знаем, че има Господ - наш и за нас - и какво сме без Него? Не
знаем ли, че сме заблудени овци, а Той, като Добър Пастир, ни е намерил, и като ни е взел на раменете
Си, ни е пренесъл при Своя Небесен Отец? (Вж.: Лук. 15:5) Не знаем ли, че сме били пътници, нападнати
от разбойници, ограбени и смъртно наранени, а Той, станал наш ближен, се е навел над нас, лежащите,
и е изцелил раните ни с елея на милостта Си? Не знаем ли, че сме били пленници, оковани с вериги, и
е освободил от плен душите ни. Нима не знаем, че сме били престъпници и отстъпници, отхвърлени от
Божието лице, а Той се е застъпил пред Божия Съд и е станал Посредник, Ходатай и Примирител между
нас и Бога? Не знаем ли, че сме били длъжници, които не са могли да заплатят дълга си и е трябвало да
го изплащат с вечни мъки, а Той е взел върху Себе Си нашия дълг и напълно всичко е изплатил за нас на
Божията правда? И всичко това Той е направил за нас не чрез някой друг, а Самият Той. Сам Той, в Своя
образ, е странствал по земята, за да ни намери нас, заблудените. Самият е бил наранен със собствената
Си рана, нас, наранените, е изцелил. Самият Той не със сребро и злато, а с Честната Си кръв е заплатил
дълга ни. Сам заради нас, мъртвите, е умрял на Кръста и със смъртта Си ни е отворил вратата към вечния
живот и блаженството. как може да не обичаме такъв Господ?!”
Право е това изпълнено с ревност по Господа ваше оправдание, братя! И аз заедно с вас ще кажа: как да
не обичаме нашия Господ и Спасител, на Когото с любов се покланят и Го славят Ангелите и всички светии?
Как да не обичаме Христа Иисуса - нашето оправдание, нашето упование, нашия живот, славата ни, нашия
Помощник и Застъпник, Победителя на смъртта, на ада и на всичките ни врагове? Как да не обичаме такъв
висок Благодетел, Чиито благодеяния човешкият език не може достойно да опише.
Но ние, братя, любим не с думи или с език, а само с дела и истина. Защото царството Божие е не в думи,
а в сила. Как можем да не обичаме Господа? Това е въпрос, който ни налага задълженията на любовта. Но
дали наистина обичаме Господа - това е друг въпрос, който изисква самоизпитване и внимателно изследване
на себе си. Да застанем сега пред съда на истината с делата си, за да видим има ли на дело в нас любов,
чието отсъствие в нас би трябвало да е учудващо. Ето как светителят Тихон ни учи да извършваме това
самоизпитване:
Първо. Онзи, който обича - казва той, - желае винаги да бъде заедно и неразлъчно с любимия. Той иска
да не се разделя с любимия си приятел не само в щастието, но и в нещастието. И когато се случи да се
разделят приятелите, те се измъчват, оплакват се и плачат; защото любовта не търпи раздялата с любимия.
И макар верните и взаимно любещите се приятели понякога да се разделят телом, но духом и в сърцето си
са неразделни, защото любовта съединява и свързва двамата в едно. Така и който обича Христа от цялото
си сърце, винаги иска да бъде неразделно с Христа, както апостол Павел, който свидетелства, че е имал
желание да се освободи и да бъде с Христа, или както невестата, която възкликва в Песен на песните:
изнемогвам от любов.
Така ли е при нас, братя?
Второ. Този, който обича, винаги носи любимия човек в сърцето си: защото мястото на любовта е в сърцето
и тя пребивава там в единение с любимия. Така синът прегръща в сърцето си бащата и приятелят - любимия
другар, макар и те да са далече; затова често си спомня за него, мисли и разговаря за него с другите. По
същия начин този, който обича Христа, Сина Божий, винаги Го прегръща духовно в сърцето си и Го носи,
и поради това често си спомня за Него, размисля и разсъждава за Неговия човеколюбив и спасителен
промисъл, за Неговото Рождество, земен живот, търпение, страдания, смърт, Възкресение, Възнесение,
седене отдясно на Бога Отца, и се радва за това и се удивлява и с усърдие благодари на Него и на Отца,
и на Светия Дух.
Трето. Който обича, следва и подражава на нрава на любимия си. Истинската дружба не може да бъде
иначе, освен между добри и еднонравни. Няма връзка на смирения с гордия, на трезвия с пияницата, на
целомъдрения с нечистия, на милостивия с жестокосърдечния и хищния. Така и онзи, който обича Христа, се
стреми да следва преблагия Му Божествен нрав: да бъде смирен, и търпелив, и чистосърдечен, милостив,
състрадателен - само за това, че Христос е такъв и има такъв нрав и такива добродетели”.
Така ли е това при нас, братя?
Четвърто. “Който обича, мисли еднакво с любимия си за всичко, и не само мисли еднакво, но усвоява и
думите му, и начина му на изразяване, и счита за чест и му е приятно да потвърди думите си с неговите думи
и с мислите му да оправдае мисълта си; така и който обича Христа за всичко разсъждава с Христов ум и за
всичко разговаря с евангелски думи и на всички въпроси твърдо дава един отговор: “Така Христос Господ е
казал и на всички нас е заповядал да говорим и да мислим така”. Попитай го: “Защо мислиш, че Бог е създал
света и има промисъл за него?” - “Така Христос е казал”. - “Защо мислиш, че едничкото ни спасение е във
вярата в Разпнатия и Възкръснал Господ?” - “Така Христос е казал”. - “Защо с такова желание се подчиняваш
на Църквата”? - “Така Христос е заповядал.” - “Защо приемаш Тайнствата?” - “Така е узаконил Христос”. -
“Защо чакаш възкресението и живота в бъдещия век?” - “Така Христос ни е уверил” - и прочее. И онзи, който
обича Христа, за нищо не си позволява да умува другояче, освен да мисли, както е заповядал Господ”.
Така ли е това при нас, братя?
Пето. “Който обича, изпълнява волята на любимия си. Така и който обича Христос, във всичко се съобразява
с Неговата свята воля. Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби (Срв.: Иоан.14:21) - казва
Сам Господ. Който обича, внимава да не оскърби любимия си. Така обичащият Христа Господа се пази от
всеки грях само заради това, че с него ще оскърби Христос. Обичащият съжалява, когато оскърби с нещо
любимия; така обичащият Христа, когато съгреши в нещо пред Него, се съкрушава, съжалява, окайва себе
си и със смирение и гореща изповед на своя грях съкрушено пада пред Него, и счита себе си достоен за
всяко наказание. Който обича, обича и онзи, когото любимият обича. Така християнинът, който обича Христа, обича всеки човек заради Христа. Който обича, не обича онова, което не обича любимият. Така любещият
християнин не обича света, нито което е в света. Истинската любов стига дотам, че който обича, е готов да
умре за любимия. Така и който истински обича Христа повече желае да претърпи всякаква скръб и всякаква
смърт, отколкото да се отдели от Христа и Христовата любов”.
Така ли е всичко това при нас, братя?
Такива са признаците и проявата на истинската любов към нашия Господ Иисус Христос! Да ги поставим
от едната страна, а своите думи, дела, мисли, чувства и разположения - от другата. И да видим има ли
съответствие и сходство между едните и другите. Да не ни се наложи, братя, след това с недоумение
да попитаме: “Как така не ни достига любов, която, както ни се струваше - не би трябвало да я няма в
нас?” Вместо уверението: кой ще ни отлъчи от любовта Божия (Срв.: Рим. 8:35), да не ни се наложи със
смущение и безпокойство да търсим: “Кой ще ни научи и кой ще ни привлече към Христа Господа?” Вместо
самооправданието: “как може да не обичаме Господа”, да изразим смиреното си желание да се научим как
да Го обикнем с истинска любов.
Каквото и да отговори съвестта ви, ще ви кажа, че ако наистина има у някого оскъдняване на любовта към
Господа, то не е от нищо друго, освен от наличието в него на любов към света. Не може да се обичат две
противоположности - света и Христа. Колкото повече обичаме света, толкова по-малко обичаме Христа; и
обратно, колкото повече обичаме Христа, толкова по-малко обичаме света. Това е като двете тежести на
везните - едната надделява над другата. Ако искате да усилите любовта си към Господа, намалете любовта
си към гибелния свят и към всичко светско.
И същевременно започнете да живеете в делата на Христовата любов. Където има любов, там тя се проявява
чрез посочените по-горе действия. А може и обратно: ако още нямаш любов, започни да живееш в делата
на любовта, и ще придобиеш любов. Започни с малкото, то ще те доведе до по-голямото - и умножаването
на делата на любовта ще умножи любовта, защото трудът ще я разгори. И светите жени мироносици не
изведнъж са пламнали от любов, а са започнали с малкото разположение към нея, а с делата на любовта
към Господа до такава степен са се приближили с любовта си до Него, че и в смъртта Му не са искали да
се разделят с Него. И целият този труд е само дотогава, докато сърцето се сподоби да вкуси поне малко от
любовта към Господа. А когато вкуси, тогава за тази сладост всичко ще даде, без нищо да жали и без нищо
да остава за себе си. Вкусете и ще видите колко благ е Господ, ще видите, че всичкото ни благо е в Него. А
когато видим това, къде ще отидем, след като в Него ще намерим изворът на вечния живот! Това да дарува
Господ на всички нас по молитвите на светите жени мироносици. Амин.
3 май 1864 година (из "Врати на покаянието" от Св. Теофан Затворник)
ЖЕНИТЕ МИРОНОСИЦИ
Подбудите да обичаме Господа,
и с какво се свидетелства за тази любов
Какви дивни са тези жени мироносици! Колко твърдо са повярвали те в Христа Спасителя и как силно са се
прилепили към Него! Не им е било достатъчно да Го съъпровождат в своята страна, в Галилея; следват Го и
в Иерусалим, и тук не го оставят, даже когато носи кръста, когато го разпъват и го полагат в гроба. Да кажем,
че там са Го видели окръжен от славата на чудесата. Той е изцелявал, възкресявал, изгонвал е бесове и
е заповядвал на стихиите. Би било чудно да не се стремят да Го следват. Но тук Той е оставен от всички,
унижен, целият в язви, разпнат, положен в гроба, а те пак не Го оставят и много рано сутринта след събота,
пренебрегнали всякакъв страх, отиват на гроба да помажат тялото на възлюбения, като Бог Иисус. Ето я
верността даже до гроба. Ето го постоянството, неразколебано от никакви превратности!
И откъде те, слабите, са взели такава сила? От нелицемерната любов към Господа. Любовта е силна като
смъртта. Тя винаги вярва, винаги се уповава, винаги остава предана - и по никакви външни причини няма да
се съгласи да разкъса съюза си с любимия. Укрепявани от нея, светите жени преди всички точно изпълнили
онова, което после апостолите внушавали на всички: к ой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли,
притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч? (Ср.: Рим. 8:35)
Предният път с думите на Господа: “Не бъди неверен, но верен”, аз ви приканвах да бъдете верни на Господа.
Ето днес в този поразителен пример за вярност ни се посочва и най-действеното средство за това в любовта.
И така, ако искате да бъдете завинаги верни на Господа, възлюбете Господа. Щом Го възлюбите, няма да има
защо да разсъждавате за верността, защото отличителна черта на любовта е постоянството във верността
към любимия.
Но като ви казвам, братя: възлюбете Господа, самият аз мислено се колебая, защото се опасявам да не би
да срещна у вас изобличение за неверието към вас; понеже можете да попитате всеки: “На кого говориш ти
това: “Възлюбете Господа!”? Да не би да не знаем, че има Господ - наш и за нас - и какво сме без Него? Не
знаем ли, че сме заблудени овци, а Той, като Добър Пастир, ни е намерил, и като ни е взел на раменете
Си, ни е пренесъл при Своя Небесен Отец? (Вж.: Лук. 15:5) Не знаем ли, че сме били пътници, нападнати
от разбойници, ограбени и смъртно наранени, а Той, станал наш ближен, се е навел над нас, лежащите,
и е изцелил раните ни с елея на милостта Си? Не знаем ли, че сме били пленници, оковани с вериги, и
е освободил от плен душите ни. Нима не знаем, че сме били престъпници и отстъпници, отхвърлени от
Божието лице, а Той се е застъпил пред Божия Съд и е станал Посредник, Ходатай и Примирител между
нас и Бога? Не знаем ли, че сме били длъжници, които не са могли да заплатят дълга си и е трябвало да
го изплащат с вечни мъки, а Той е взел върху Себе Си нашия дълг и напълно всичко е изплатил за нас на
Божията правда? И всичко това Той е направил за нас не чрез някой друг, а Самият Той. Сам Той, в Своя
образ, е странствал по земята, за да ни намери нас, заблудените. Самият е бил наранен със собствената
Си рана, нас, наранените, е изцелил. Самият Той не със сребро и злато, а с Честната Си кръв е заплатил
дълга ни. Сам заради нас, мъртвите, е умрял на Кръста и със смъртта Си ни е отворил вратата към вечния
живот и блаженството. как може да не обичаме такъв Господ?!”
Право е това изпълнено с ревност по Господа ваше оправдание, братя! И аз заедно с вас ще кажа: как да
не обичаме нашия Господ и Спасител, на Когото с любов се покланят и Го славят Ангелите и всички светии?
Как да не обичаме Христа Иисуса - нашето оправдание, нашето упование, нашия живот, славата ни, нашия
Помощник и Застъпник, Победителя на смъртта, на ада и на всичките ни врагове? Как да не обичаме такъв
висок Благодетел, Чиито благодеяния човешкият език не може достойно да опише.
Но ние, братя, любим не с думи или с език, а само с дела и истина. Защото царството Божие е не в думи,
а в сила. Как можем да не обичаме Господа? Това е въпрос, който ни налага задълженията на любовта. Но
дали наистина обичаме Господа - това е друг въпрос, който изисква самоизпитване и внимателно изследване
на себе си. Да застанем сега пред съда на истината с делата си, за да видим има ли на дело в нас любов,
чието отсъствие в нас би трябвало да е учудващо. Ето как светителят Тихон ни учи да извършваме това
самоизпитване:
Първо. Онзи, който обича - казва той, - желае винаги да бъде заедно и неразлъчно с любимия. Той иска
да не се разделя с любимия си приятел не само в щастието, но и в нещастието. И когато се случи да се
разделят приятелите, те се измъчват, оплакват се и плачат; защото любовта не търпи раздялата с любимия.
И макар верните и взаимно любещите се приятели понякога да се разделят телом, но духом и в сърцето си
са неразделни, защото любовта съединява и свързва двамата в едно. Така и който обича Христа от цялото
си сърце, винаги иска да бъде неразделно с Христа, както апостол Павел, който свидетелства, че е имал
желание да се освободи и да бъде с Христа, или както невестата, която възкликва в Песен на песните:
изнемогвам от любов.
Така ли е при нас, братя?
Второ. Този, който обича, винаги носи любимия човек в сърцето си: защото мястото на любовта е в сърцето
и тя пребивава там в единение с любимия. Така синът прегръща в сърцето си бащата и приятелят - любимия
другар, макар и те да са далече; затова често си спомня за него, мисли и разговаря за него с другите. По
същия начин този, който обича Христа, Сина Божий, винаги Го прегръща духовно в сърцето си и Го носи,
и поради това често си спомня за Него, размисля и разсъждава за Неговия човеколюбив и спасителен
промисъл, за Неговото Рождество, земен живот, търпение, страдания, смърт, Възкресение, Възнесение,
седене отдясно на Бога Отца, и се радва за това и се удивлява и с усърдие благодари на Него и на Отца,
и на Светия Дух.
Трето. Който обича, следва и подражава на нрава на любимия си. Истинската дружба не може да бъде
иначе, освен между добри и еднонравни. Няма връзка на смирения с гордия, на трезвия с пияницата, на
целомъдрения с нечистия, на милостивия с жестокосърдечния и хищния. Така и онзи, който обича Христа, се
стреми да следва преблагия Му Божествен нрав: да бъде смирен, и търпелив, и чистосърдечен, милостив,
състрадателен - само за това, че Христос е такъв и има такъв нрав и такива добродетели”.
Така ли е това при нас, братя?
Четвърто. “Който обича, мисли еднакво с любимия си за всичко, и не само мисли еднакво, но усвоява и
думите му, и начина му на изразяване, и счита за чест и му е приятно да потвърди думите си с неговите думи
и с мислите му да оправдае мисълта си; така и който обича Христа за всичко разсъждава с Христов ум и за
всичко разговаря с евангелски думи и на всички въпроси твърдо дава един отговор: “Така Христос Господ е
казал и на всички нас е заповядал да говорим и да мислим така”. Попитай го: “Защо мислиш, че Бог е създал
света и има промисъл за него?” - “Така Христос е казал”. - “Защо мислиш, че едничкото ни спасение е във
вярата в Разпнатия и Възкръснал Господ?” - “Така Христос е казал”. - “Защо с такова желание се подчиняваш
на Църквата”? - “Така Христос е заповядал.” - “Защо приемаш Тайнствата?” - “Така е узаконил Христос”. -
“Защо чакаш възкресението и живота в бъдещия век?” - “Така Христос ни е уверил” - и прочее. И онзи, който
обича Христа, за нищо не си позволява да умува другояче, освен да мисли, както е заповядал Господ”.
Така ли е това при нас, братя?
Пето. “Който обича, изпълнява волята на любимия си. Така и който обича Христос, във всичко се съобразява
с Неговата свята воля. Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби (Срв.: Иоан.14:21) - казва
Сам Господ. Който обича, внимава да не оскърби любимия си. Така обичащият Христа Господа се пази от
всеки грях само заради това, че с него ще оскърби Христос. Обичащият съжалява, когато оскърби с нещо
любимия; така обичащият Христа, когато съгреши в нещо пред Него, се съкрушава, съжалява, окайва себе
си и със смирение и гореща изповед на своя грях съкрушено пада пред Него, и счита себе си достоен за
всяко наказание. Който обича, обича и онзи, когото любимият обича. Така християнинът, който обича Христа, обича всеки човек заради Христа. Който обича, не обича онова, което не обича любимият. Така любещият
християнин не обича света, нито което е в света. Истинската любов стига дотам, че който обича, е готов да
умре за любимия. Така и който истински обича Христа повече желае да претърпи всякаква скръб и всякаква
смърт, отколкото да се отдели от Христа и Христовата любов”.
Така ли е всичко това при нас, братя?
Такива са признаците и проявата на истинската любов към нашия Господ Иисус Христос! Да ги поставим
от едната страна, а своите думи, дела, мисли, чувства и разположения - от другата. И да видим има ли
съответствие и сходство между едните и другите. Да не ни се наложи, братя, след това с недоумение
да попитаме: “Как така не ни достига любов, която, както ни се струваше - не би трябвало да я няма в
нас?” Вместо уверението: кой ще ни отлъчи от любовта Божия (Срв.: Рим. 8:35), да не ни се наложи със
смущение и безпокойство да търсим: “Кой ще ни научи и кой ще ни привлече към Христа Господа?” Вместо
самооправданието: “как може да не обичаме Господа”, да изразим смиреното си желание да се научим как
да Го обикнем с истинска любов.
Каквото и да отговори съвестта ви, ще ви кажа, че ако наистина има у някого оскъдняване на любовта към
Господа, то не е от нищо друго, освен от наличието в него на любов към света. Не може да се обичат две
противоположности - света и Христа. Колкото повече обичаме света, толкова по-малко обичаме Христа; и
обратно, колкото повече обичаме Христа, толкова по-малко обичаме света. Това е като двете тежести на
везните - едната надделява над другата. Ако искате да усилите любовта си към Господа, намалете любовта
си към гибелния свят и към всичко светско.
И същевременно започнете да живеете в делата на Христовата любов. Където има любов, там тя се проявява
чрез посочените по-горе действия. А може и обратно: ако още нямаш любов, започни да живееш в делата
на любовта, и ще придобиеш любов. Започни с малкото, то ще те доведе до по-голямото - и умножаването
на делата на любовта ще умножи любовта, защото трудът ще я разгори. И светите жени мироносици не
изведнъж са пламнали от любов, а са започнали с малкото разположение към нея, а с делата на любовта
към Господа до такава степен са се приближили с любовта си до Него, че и в смъртта Му не са искали да
се разделят с Него. И целият този труд е само дотогава, докато сърцето се сподоби да вкуси поне малко от
любовта към Господа. А когато вкуси, тогава за тази сладост всичко ще даде, без нищо да жали и без нищо
да остава за себе си. Вкусете и ще видите колко благ е Господ, ще видите, че всичкото ни благо е в Него. А
когато видим това, къде ще отидем, след като в Него ще намерим изворът на вечния живот! Това да дарува
Господ на всички нас по молитвите на светите жени мироносици. Амин.
3 май 1864 година (из "Врати на покаянието" от Св. Теофан Затворник)
Няма коментари
