Българите – еничари на сатаната!


Това заглавие звучи страшно, но за съжаление е истина! Както децата са били изтръгвани от ръцете на своите български майки от турските войници и след това били възпитавани като войници-еничари на султана, а после с радост убивали своите бащи и майки, братя и сестри, така и ние като деца бяхме изтръгнати насила от ръцете на своя Баща Бог Христос и бяхме възпитани в омраза към Него и в любов към сатаната!!! Това е страшно, но е истина! И e крайно време всеки българин да го разбере и осъзнае. И да направи... необходимото.

Ако отворим Речника на чуждите думи в българския език, за думата “еничар” ще намерим две значения: 1-во - турски войник от християнското население, и 2-ро -  жесток човек!

А ние се чудим защо сме станали толкова жестоки днес?! Та ние сме еничари на дявола! И по определение трябва да бъдем жестоки! И ние сме жестоки, с много малки изключения. За тия, които служат на Христос и Църквата, а не на дявола и сатаната.

Мнозина веднага ще кажат: „Аз служа на Бога, а не на сатаната”. Но как служиш на Бога, когато не почиташ Църквата и Причастие не вземаш? Христос е казал, че които не вземат причастие, не ще имат в себе си живот. Тоест имат в себе си смърт и сеят около себе си смърт! И веднага един пример, за да стане ясно това.

Нецърковните хора спокойно правят аборт, неразбирайки, че това е убийство на собственото им дете. И живите им деца, по Божие допущение, нямат нужното почитание към своите родители, а имат отношение към тях точно като към убийци! И понеже почти няма семейство без аборт, то почти няма и семейство без убийци! И то изключително жестоки убийци – на собствените си деца!

†

Аборт – убийство! Хората изчисляват
и в зародиш убиват телцето,
че скъпо ще им е детето...

Страшно е, но е вярно. Още при зачатието плодът получава душа и тогава започва оформянето на тялото. Ето една интересна случка от Гърция. В едно семейство с три деца жената забременяла и родителите, макар да били вярващи, отишли на лекар да направят аборт. Но и лекарят бил вярващ и ги попитал: “Какво – не искате повече от три деца?” “Да” – казали те.  “Добре – отвърнал той, – тогава най-добре ще е да убиете едно от трите си деца, (най-правилно да е най-малкото), за да може този плод да се роди и да приеме свето Кръщение (за спасение на душата)”. Ужасени родителите разбрали какво са искали да направят и се отказали от аборта.

Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, той разпилява, (Лука 11:24), казва Христос.  А великият Апостол на любовта, св. Иоан Богослов пише: Ние сме от Бога: който знае Бога, слуша ни; който не е от Бога, не ни слуша. По това и познаваме духа на истината и духа на заблудата, (1 Иоан 4:7). Според тези думи на Апостола огромното множество от българите са в духа на заблудата. Вместо да са раби Христови, както си мислят, те са роби, жестоки еничари на сатаната!

И доказателствата за това са пред всички нас – жестокостта на родителите към децата, на децата към родителите, жестокостта на децата към децата – примерите са толкова много! Жестокостта ни залива от всички страни и не само от медиите; водачите на моторни превозни средства избиват пешеходците, а и сами себе си убиват по един жесток и трагичен начин и ние се чудим и се питаме защо? Наистина защо в Швейцария при автомобилни катастрофи за една година загиват 5 човека, а у нас 1000? И ние се чудим и питаме защо?

А отговорът е прост и ясен. Ние отдавна сме жестоки еничари на сатаната! И следва логичният въпрос – какво да направим, та вместо еничари на сатаната, да станем раби Христови? Труден, много труден отговор. И никой засега не е отговорил точно.  Нека опитаме, с Божия помощ, да отговорим правилно.

Съгласно думите на Христос: Без Мене не може да вършите нищо, (Иоан 25:5), става съвсем ясно, че са напразни нашите днешни усилия за по-добър живот без Христос. А и от Стария Завет знаем: Проклет е всеки човек, който се надява на човек. На кого се надяваме в нашите земни проблеми – нима на Бог Христос? Не, надяваме се на човеци и затова сме проклети и нещастни.  Христос е казал: Аз съм пътя, истината и живота. Без Христос ние не сме в пътя, а по урвата, не сме в истината, а в лъжата, и не отиваме към Живота, а право към Смъртта.

Без послушание към Христос и Църквата, за Която е казано в Завета, че е Тяло Христово, ние не можем да се надяваме на нищо добро, нито за нас, нито за нашите деца, нито за окаяната ни грешна земя. Точно обратното – без специалната закрила от Бог Христос, чакат ни още по-големи градушки (до 42 кг едното зърно!, според Божието слово), суши, земетресения и смърт – жестока смърт. Ние сме жестоки еничари на сатаната и ни чака жестока смърт! Чака ни небесен огън, който ще изгори цялата земя по подобие на Содом и Гомор, предсказан в Откровението на св. Иоан Богослов: И видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха преминали, и морето вече го нямаше. (21:1). Тъй ще туря край на разпътството в тая земя, (Иезек. 23:48), казва Сам Господ Бог! 

Страшно е Божието Слово, но кой днес се плаши от Него? И защо не се плаши? Защото не вярва, че има Бог, и че Библията е Неговото Слово. А защо не вярва? Защото родителите му са били еничари на сатаната, без да разбират това и със своя атеистичен живот, на дело са го възпитали като себе си – и той е станал еничарче на демоните... А държавните мъже говорят, че не трябвало да се въвежда вероучение в училищата. А как биха повярвали в Бога децата, учениците, студентите, приели от родителите си и от обществото атеизма като желязно правило в своя живот?!

И кръгът страшно се затваря! Политиците, почти всички еничари на сатаната, не позволяват на божествените ни деца и ученици да познаят Бога и да служат на Бога, а искат да служат като тях на своите демонични страсти и да радват невидимите демони. Какъв ужас! Че толкова ли е страшна истината, братя българи? Бог Христос ни е спасил даже от смъртта, ако повярваме в Него и ако се кръстим и се държим за Църквата като за Кораб на Спасението.

За съжаление, за нас няма среден път – или сме с Христос и отиваме във вечен живот с Него или оставаме еничари на сатаната, (макар мнозина даже да са кръстени) и отиваме на вечна мъка с него.

Какво да изберем – да слушаме себе си и своите греховни пожелания поради безпросветност и духовна тъма на обществото; да извършваме спокойно седемте смъртни гряха – сладките прелюбодейства и блудства, сладките кражби и измами, да ядем и пием, че утре ще умрем, и наистина да отпаднем от записаните в Книгата на Живота от Христос? А след първата смърт да получим втората, която е вечната смърт в огъня на ада, колкото и да не ни се вярва. Или да повярваме на Словото Божие.

Бог е Любов, но Бог е и Правда! Духовното просвещение, от което сега обществото ни като цяло е лишено, може да ни донесе огромни ползи и Божии благодеяния. Хората биха се погрижили не само за добър живот днес, а преди всичко, биха се постарали да не огорчават Бога и биха Го търсили в Църковното Причастие и това би ги спасило от греха и дявола.

Нима родителите биха извършвали аборт, знаейки, че убиват своето дете, нима и лекарите биха извършвали аборт, знайки, че участват в убийство?! Не! Не и не! Никога!

Същото е и за всеки друг грях, носещ земни печалби. Нали Христос казва, че няма да имаш полза дори да придобиеш целия свят, цялото злато на света, ако повредиш с това на душата си! Кой би тръгнал да печели с измами и лъжи, ако знае, че ще прогневи с това Самия Бог! Ако знае, че всеки негов грях, грешна дума и дори грешна мисъл, се записва на небето и за това ще му се потърси сметка, ако не се покае за този грях пред свещенослужителя.

Духовното просвещение би променило изцяло нашия живот. Нашият ден би започвал с молитва към Бог, нашият път би се благославял с църковна молитва за успешен път и тогава ще се види, че катастрофират само тия, които са тръгнали без молитва... Ще се види, че които постят църковно почти не се разболяват, а тези, които са болни, дори от рак и други нелечими болести, с молитва пред чудотворни икони, могат се излекуват и спестят стотици хиляди евро за операции в чужбина.

Огромни благотворни промени биха настъпили в държавата ни, ако всички духовно се просветят. Което включва не само задължителното Вероучение за деца, ученици и студенти, но и безплатни курсове за просвещение на работници и служители, пенсионери и дори професори, които са професори в тясната си специалност, но в духовното си просвещение са първолаци като останалите...

Инвестициите в духовното просвещение ще имат огромна възвръщаемост!

Както държавата върна неправомерно заграбените апартаменти, земи и фабрики на днешните наследници, така трябва да се бръкне в джоба и да плати на вярващи богослови да върнат вярата на всички българи, която беше неправомерно и насилствено заграбена и напълно унищожена.

В заключение ще цитирам невероятните думи от църковния Символ на Вярата: Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век! Които се смеят на тези думи днес, утре, когато наистина мъртвите възкръснат и застанат на Страшния съд, ще се разплачат!

Господи, виж окаяното ни състояние и направи още едно чудо – от жестоки еничари на сатаната ни превърни в благи раби на Христа, Твоят Син! Амин!

от сайта budiveren.com